Основи на Lean Startup концепцията

Твърде много стартъпи започват с идея за продукт, който смятат, че хората просто ще купуват. След това прекарват месеци, а понякога и години, правейки този продукт перфектен, без дори да са го показали на свои потенциални клиенти, макар и в недоразвита форма. Когато след завършването си техният продукт се провали в достигането на широко търсене от клиенти, това в повечето случаи е поради факта, че стартъп екипът никога не е говорил с бъдещите купувачи. Тоест,  пропуснал е да разбере дали изобщо тази група от хора (клиенти) има нужда от дадения продукт или услуга, които разработва стартъпът.

Вече веднъж сме писали за една от техниките в Lean Startup – Минимален Приложим Продукт (MVP), но сега ще направим един по-широк поглед над методологията.

Терминът „lean startup” е създаден и използван за пръв път от предприемача и консултант на стартъпи Ерик Рийс в неговия блог Startup Lessons Learned, през септември 2008 г. Основният подход заема името и философията си от структурата за стегнато (lean) производство, разработено в Toyota от Тайичи Оно и Шигео Шинго. Някои от главните принципи на „lean” производството целят да дадат на служителите способност да споделят своите знания за производствените процедури и да развият концепцията за производство „just-in-time” (точно навреме), което повишава иновациите и намалява изразходването на излишни ресурси.

“Lean Startup” е подход, който позволява на компании, по-специално стартъпи, да оформят продуктите или услугите си, спрямо нуждите на своите клиенти, без излишни разходи и първоначално финансиране.

В контекста на предприемачеството, методът „lean startup“ се отнася до следните 5 принципа, както ги изброява самият Рийс:

• Предприемачите са навсякъде – Без значение дали сте един човек или огромна корпорация, предприемаческите идеи и техники могат да ви помогнат да пробиете на нови пазари, да постигате по-големи печалби и да работите по-ефикасно.
• Предприемачеството е управление – И затова заслужава нов вид управление, насочено към неговите конкретни предизвикателства и възможности.
• Валидирано учене – „Стартъпите не съществуват, за да произвеждат неща, да изкарват пари или да служат на клиентите. Те съществуват, за да се научим как да изградим устойчив бизнес“, пише Рийс. Следователно, елементите на бизнес практиките трябва непрекъснато да се изпробват и валидират.
• Отчитане на иновациите – Макар че количествените цели, измерването на прогреса и продуктивността понякога са по-скучните части на бизнеса, те са особено важни, за да има отчетност. Затова трябва да се изберат точните метрики, с които да се изгради система за отчетност.
• Градене – Измерване – Разбиране (Build – Measure – Learn) – Превръщането на идеи в продукти, измерването на реакцията на клиентите и разбирането дали да се продължи по същия път или да се направи завой (pivot), са в самата основа на успешния стартъп и затова всички процеси трябва да целят да ускорят получаването на тази обратна връзка.

Популярни термини от Lean Startup методологията:

• Customer feedback (Обратна връзка от клиента) – За да действат на отлично ниво и да внедряват иновации, стартъпите трябва точно да се съобразяват с желанията и нуждите на клиента. Поради тази причина се акцентира върху откритията от процеса с „минимален приложим продукт”.

• MVP (Minimum viable product) – Минимален приложим продукт – Целта на минималния приложим продукт е да изпробва бизнес хипотезата чрез бързо произведен, изчистен модел на продукта, който бързо и евтино може да се пусне на пазара. Пример за това са Zappos, които в началото са снимали обувки от местните магазини, публикували са снимките онлайн и после са купували обувките от магазините, за да ги доставят, вместо да трупат голям собствен инвентар. Groupon също са стартирали с изключително семпла версия на това, което накрая се превръща във всекидневен имейл с оферти – в началото е имало само обикновен PDF и сайт в WordPress.

• Continuous deployment (Постоянно внедряване) – В технологично ориентираните стартъпи „постоянното внедряване” представлява процес, при който кодът се внедрява в продукцията с по-бърз от нормалния график. Други видове бизнес също са възприели този термин, за да разработват по-бърз цикъл между идейния етап и развитието на продукт.

• Actionable metrics and vanity metrics („Реални” метрики и „козметични” метрики) – Всеки стартъп трябва да прецени какви метрики ще му помогнат да взема информирани бизнес решения и да предприема действия, които да водят до печалба. За целта трябва да се избягват метрики от типа на импресии на страница, които може да водят до временно чувство на удовлетворение, но не водят до конкретна полза или ръст за бизнеса (Рийс ги нарича „козметични метрики”). Пример за „реална метрика” е броят нови потребители, спечелени за ден.

• Pivot (Промяна на посоката) – Да поддържаш ли същия курс или да смениш посоката? Това е „моментът на истината”, с който се сблъскват всички предприемачи. Ако се окаже, че първоначалните ви предположения и хипотези не вършат работа, завоят може да бъде „структурирана корекция на курса, предназначена да изпробва фундаментално нова хипотеза за продукта, стратегията и двигателя на развитието.“

„Lean Startup“ в действие

Множество стартъпи използват „lean“ принципи, включително Dropbox – услугата за споделяне на файлове, прочута с невероятно семплата си страница за записване и голямата база потребители. Lean принципите се преподават в Harvard Business School и намират приложение и в правителствени служби чрез организацията Code for America. Lean Startup Machine пък организира конференции и класове, с които подпомага внедряването на принципите в най-различни бизнеси.

Списък с книги, които биха ви помогнали в по-дълбокото разбиране на Lean Startup методологията:

• The Lean Startup от Eric Ries (http://lean.st/)
• Four Steps to the Epiphany от Steve Blank ( http://www.amazon.com/Four-Steps… )
• The Entrepreneur’s Guide to Customer Development от Patrick Vlaskovits (http://custdev.com)
• Running Lean от Ash Maurya (http://www.runningleanhq.com/)
• Getting Real от 37signals (http://gettingreal.37signals.com/)
• Business Model Generation от Alexander Osterwalder и Yves Pigneur

Picture 1 credit: www.whiteboardmag.com