Два дни преди датата на билета получих потвърждение, че ще пътувам до Малайзия. Възможността изникна измежду редица безразборни фейсбук постове, лайкове и покани. След кандидатура, включваща няколко вида мотивационни писма и автобиографично клипче, направено през Август, ми пратиха покана през Октомври.
Само един “кратък” 15 часов полет по-късно и пристигнах в Куала Лумпур, с три английски паунда в джоба и зимните си дрехи (нито едно от двете не се оказа нужно…).
В хотела се запознах с група французи, които ме приютиха веднага като „Българската Канадка“, която живее в Лондон. Адреналинът от неспането и вълнението да бъдеш на непознат терен беше заразил тълпата, събрала се във фоайето на хотела. Носеха се истории за млади предприемачи, пътували 50 часа, докато пристигнат. Други, които получили билета, но се оказало, че самолетът вече е тръгнал, а някои сменяли 5 полета, за да се придвижат.
Запознах се с момче от Йемен и след дълга дискусия на тема разноцветните бaрбaрони около нас, започнахме да се чудим как точно сме се озовали в Малайзия и по-важно – защо?
Global Startup Youth
Събитието за което бяхме събрани, бе провъзгласено като първото такова в Малайзия. Global Startup Youth е тъй-наречено сателитно събитие към Световния Предприемачески Форум – нещо като Startup Weekend за млади хора от цял свят. За разлика от уикендите, GSY беше събрало хора от 100 държави да умуват над световните проблеми и след 30 часа да представят решение, под формата на мобилнo приложение. Донякъде идеалистично може би, защото хората в третия свят не се разхождат с iPhone в ръка и големите проблеми не се решават за 30 часа. Но още от началото GSY фигурираше като катализатор на промяна, която може да е резултат не само от самия проект, но и запознанството с нови умуващи хора, както и обстоятелствата в нова, малко позната азиатска столица. Правителството приема, че пълният резултат на събитието може да се почувства след 15 години, когато местен бизнесмен търси инвеститор от САЩ и си спомня контакта си със съотборниците или менторите от Сан Франсиско на GSY.
По време на подготовките на нашия отбор за проект на име Feedback Loop (платформа за комуникация между студенти и професори по схема на Change.org), най-важни бяха запознанствата с менторите (и мега купонджии!) Роджър Дики от игрите Mafia Wars и Fishville и Боуей Гай, съосновател на CardMunch – компания която наскоро бе купена от LinkedIn за “на север от няколко милиона”, както се изрази Боуей. В момента Боуей пътува из света за неговата серия клипчета, наречени The Startup Report, по време на които той посещава предприемачески еко системи из цял свят и прави репортаж за това как се развиват. Предложиш му да отиде в България, където ще открие нов, интересен материал.

Тласък на малайзийската икономика
Впечатлението беше, че една сутрин малайзийците са се събудили с идеята да дадат тласък на икономиката си и да осигурят по-добро бъдеще за местния бизнес. Тази прогресивна цел, подкрепена от организации като Startup Malaysia и министерството на финансите, се прояви чрез ролята на страната като домакин на 4-тия Световен Предприемачески Форум. Въпреки големите разходи покрай събитието, на закриването държавният глава сподели, че инвестииците които са събрали покрай GES не само са покрили тези разходи, но и са подсигурили други държавни инициативи. Като свидетел на мащаба на самото събитие, както и броя на присъстващите опитни и заможни бизнесмени, не се изненадах.
Защо амбициозни младежи заслужават да се отнасят с тях както с ценни инвеститори?
Но докато си седях на дивана в пет звездния хотел, в който ни бяха настанили, а и още повече докато ни развеждаха из забележителностите на Куала Лумпур, ми беше безкрайно чудно защо амбициозни младежи заслужават да се отнасят с тях както с ценни инвеститори. Според Малайзийското правителство всеки е потенциален партньор. Домакинството на GES би събрало инвестиции за следващите 10 години, а GSY за следващите 20. За разлика от България, която се намира в достъпния център на Европа, Малайзия се налага да инвестира пари от националния бюджет, за да направи така че правилните хора да се озоват там в правилния момент. Точно поради тази причина всяка реч завършваше с горещи благодарности, отправени към човек, на име ‘Тансри’, което впоследствие се оказа титлата на Министъра на Финансите и много други хора на високо ниво в държавното правителството.
Въпреки икономическите си проблеми и тези с престъпността, Кей Ел (както чух да го наричат просветените) е пълен с гостоприемни местни хора, развиваща се бизнес среда и амбиции да се конкурира на световно ниво. Спомням си, към края на конференцията, всеки пет минути беше задаван въпроса: „Ами хайде, ще почваме ли бизнес в Малайзия?” Речено – сторено : )
*Тази статия бе написана отчасти по време на тропическите мусони на Малайзия и мрачните паркове на Лондон.