Entrepreneur.bg Всичко за предприемачество и стартъпи
В партньорство с Entrepreneur.bg, екипът на интензивната стартъп програма, Start It Smart | Pre-Accelerator, ще публикува свежи и полезни статии на тема стартиране и развитие на бизнес.
Макар и да имаме само една дума за „стартъп”, серийният предприемач и създател на Customer Development методологията, Стив Бланк, споделя, че съществуват шест различни вида стартъп компании: лайфстайл стартъп, малък бизнес, стартъп с възможност за мащабиране, такъв, който може да бъде закупен от по-голяма компания, социален и стартъп в рамките на голяма компания. Основателите, които създават тези стартъпи, до един са „предприемачи”, но има значителни разлики между съответните хора, финансиране и стратегии. И ако не си даваш сметка за тези разлики, можеш да си убиеш шансовете за успех.
Лайфстайл бизнес – Работиш това, към което изпитваш страст.
Стийв Бланк сравнява лайфстайл предприемачите със сърфистите, които преподават уроци по сърф, само за да могат да си плащат сметките и да карат повече сърф. Лайфстайл предприемачите живеят живота, който обичат, работят единствено за себе си и преследват своята лична страст. Техният еквивалент в Силициевата долина е работливият програмист или уеб дизайнер, който обожава технологиите и приема проекти за кодиране и изграждане на потребителски интерфейси, защото това е неговата страст.
„Малък бизнес” – Работиш, за да изхранваш семейството си.
С голямо мнозинство, повечето предприемачи и бизнеси по света днес все още представляват малки фирми. Тази категория включва бакалии, фризьорски салони, консултанти, пътни агенции, магазини за интернет търговия, дърводелци, водопроводчици, електротехници и др. Това са всички хора, които сами управляват своя бизнес.
Предприемачите с малък бизнес работят не по-малко усилено от всеки в Силициевата долина. Те наемат местни служители или свои роднини и често едва-едва изкарват някаква печалба. Повечето малки бизнеси не са създадени така, че да могат да се мащабират – собствениците им искат да притежават своя бизнес и да изхранват семейството си.
Техният единствен наличен капитал са собствените им спестявания и парите, които могат да вземат назаем от роднини и банки. Предприемачите с малък бизнес не стават милиардери и не ги снимат за кориците на списания. Но поради своята многобройност, те са безкрайно по-представителна извадка за „предприемачество” от предприемачите в другите категории – а и техните фирми създават работни места в местните общности.
Стартъп за мащабиране (скалиране) – Роден, за да порасне.
Стартъпите, които могат да се мащабират, са мечтата на предприемачите от Силициевата долина и техните венчър-инвеститори. Google, Skype, Facebook и Twitter са някои от актуалните примери. От първия ден основателите вярват, че тяхната визия може да промени света. За разлика от предприемачите с малък бизнес, техният интерес не е да се прехранват, а да си създадат участие в компания, която в крайна сметка ще се търгува публично или ще се придобие от друга компания, което ще генерира печалба от милиони долари.
Стартъпите, които могат да се мащабират, изискват рисков капитал, за да финансират своето търсене на бизнес модел, и привличат инвестиции от не по-малко луди финансови инвеститори – рисковите капиталисти (известни още като венчър-капиталисти, VC-та). Те наемат най-добрите и най-умните в бранша. Работата им е да търсят повтаряем и мащабируем бизнес модел, а когато го намерят, фокусът им върху мащаба изисква още повече рисков капитал, за да захрани бързото разрастване.
Още по темата: Steve Blank споделя универсален checklist за предприемачи
Стартъпи, които целят продажба на компанията – Искат да бъдат закупени (т.нар. „exit“)
През последните пет години разходите и времето, необходими за създаване на уеб и мобилни приложения, паднаха многократно. Можеш да създадеш продукт, годен за пазара и да постигнеш един милион потребители със сума между 100 000 и 1 млн. долара. Много от тези стартъпи прескачат традиционните фондове за рисков капитал, като използват колективно финансиране тип „crowd-funding” и финансиране от бизнес ангели. В някои случаи те успяват да изградят бизнес за милиарди, но липсата на традиционни инвеститори с рисков капитал (и на нереалистични оценки за стойността на бизнеса) премахва натиска да се постига ликвидност на всяка цена. Този тип стартъпи обикновено се продават на по-голяма компания за 5 до 50 млн. долара. Основателите и инвеститорите печелят милиони, но не и милиарди.
Социални стартъпи – Те искат да променят света.
Социалните предприемачи са не по-малко амбицирани, всеотдайни и мотивирани да постигнат даден ефект от всички други основатели на стартъпи. Но за разлика от стартъпите, които могат да се мащабират, тяхната цел е да направят света едно по-добро място, а не да вземат пазарни дялове или да генерират богатство за създателите си. Те може да се инкорпорират като организация с идеална цел, търговска организация или някакъв хибрид.
Стартъп в голяма компания – Иновация или край.
Големите компании имат краен жизнен цикъл, а през последното десетилетие този цикъл става все по-кратък. Вече е ясно, че практиките за lean startup не са само за стартъпите, които искат да се мащабират или изкупят.
Корпорациите прекараха последните 20 години в повишаване на своята ефективност чрез намаляване на разходите. Но вече не е достатъчно просто да усъвършенстваш съществуващите бизнес модели. Почти всяка голяма компания осъзнава, че също така трябва да се справя с все повечето на брой външни заплахи, като генерира иновативни решения. За да осигурят своето оцеляване и ръст, корпорациите трябва непрекъснато да създават нови бизнес модели. Това предизвикателство изисква изцяло нови организационни структури и умения.
И какъв е изводът?
Всеки от тези шест много различни вида стартъп има различни финансови цели, изисква различен екип и използва различни стратегии за финансиране.
Според Стив Бланк, общото между всички тях е, че през последните години все повече си личи, че досега сме изграждали стартъпите по неефективен начин.
Инвеститорите са се отнасяли към стартъпите като към умалени версии на големите компании, а сега вече разбираме, че това просто не е правилен подход. Големите компании използват познати бизнес модели, а стартъпите са временни организации, които търсят мащабируем и повтаряем бизнес модел.
Именно това прозрение вече е започнало да променя начините, по които преподаваме уроци за предприемачеството и по които се създават и финансират стартъпи.
Разберете повече за интензивната Преакселераторска програма на Start It Smart.
