Snug Essentials обличат лаптопи, помагайки на български баби

Забелязваме, че много стартиращи компании се фокусират върху български продукти или услуги, които са все още неоценени и непопуляризирани. Snug Essentials използват работната сила на българските баби, за да представят на света типично българско умение по различен начин.

Проведохме разговор с един от членовете на екипа на Snug Essentials – Петя Митева.

Какво представлява Snug Essentials?

Snug Essentials e една връзка между страхотни баби в България, които могат да плетат и страхотни хора по света, които оценяват плетените неща. Разбира се засега не сме включили всички тези хора, но това е крайната цел – да сме тази връзка.  Като за начало се фокусираме върху продукти, които са едновременно уникални, стойностни и употребяеми в ежедневието. Това са именно калъфи за всякакъв вид електроника  – лаптопи, телефони, таблети, kindle и от друга страна – терлици, шушони и т.н.

Как дойде идеята?

Ами доста просто. Ние всички от екипа сме учили в чужбина. Съответно имаме приятели, които не са българи и когато видят някакви неща, които баба ги е плела,  много им се радват. За нас не е нещо особено, но те се впечатляват, тъй като плетенето по света не е толкова разпространено, както в България. Може да се каже, че почти всеки има баба, която умее да плете. Така се досетихме, че това умение би могло да се сподели с повече хора, съответно да помогнем и на бабите, защото пенсиите в България знаем, не са особено високи.

Кой е екипът, който стои зад Snug Essentials?

Сега екипът ни се състои от трима, като в началото бяхме четирима, но претърпяхме малки промени. Три момичета от първоначалния екип се познаваме от гимназията, бяхме съученички в Пловдив. След това се разпръснахме и трите по света – аз бях в Щатите, Деница беше първо в Германия за бакалавър, след това в Холандия за магистратура и третото момиче – Моника, която учеше в Англия. Четвъртият ни член е приятелят на Деница, който е с много интересен етнически и културен произход  –  наполовина швейцарец и американец. Майка му, която е американка, е от филипински произход , а той е отраснал в Индия и Бали. Приятелят на Деница беше един от главните инициатори на целия проект.

Като образование аз съм учила лингвистика, занимавала съм се с организация на събития, студентски съвети, пътувала съм много, работила съм в технилогичен стартъп в Бостън и като цяло силата ми е в езиците, а пътуването и общуването с различни хора са моя страст. Деница е повече бизнес и финансово ориентирана, сега направи магистратура по Международен бизнес в Ротердам. Моника е тази, която вече не е част от екипа, тя е по-артистично и дизайнерски насочена, като е учила социални науки в Англия. И Майтри – мъжът в екипа, е нашия технически и научно ориентиран член.

Вашият производител на продукти всъщност са едни симпатични баби. Какво е важно при комуникацията с тях?

Ключовото е да можеш да ги изслушваш. Освен недостатъчните доходи, им липсват и контактите, така че когато си човекът, с когото най-много комуникират, е добре да можеш да влезеш в ролята на сурогатен внук или внучка (смее се) и да имаш желание да общуваш с тях. Отношенията ви са доста по-лични. Връзката тук по никакъв начин не е от рода на: „Поръчвам ти това, това и това, направи го!” По-скоро е един диалог, едно човешко общуване.

Съществуват ли компании/я, които имат същите продукти и реално са ви конкуренти?

По-скоро не. Има отделни хора, които си плетат за удоволствие и след това продават изплетеното онлайн, но като фирма с цялостна концепция не съществува. Ние все пак имаме и социална концепция, насочена към хората, които плетат. Ако влезе човек в Etsy и потърси плетен калъф за лаптоп, ще се появят десетина страници с резултати, но това са обикновено хора, които са си го изплели, което им е хоби и са го пуснали за продажба онлайн. Това, разбира се, не е като това, което ние се опитваме да направим.

Всъщност, когато си купиш един калъф от нас, не си купуваш просто излишната вещ,  производство на нечие хоби, а получаваш и някакво удовлетворение, че си помогнал на един човек.

На какъв етап сте в момента, т.е. какво сте постигнали, какво сте направили?

Имаме разработени продукти. Имаме няколко сериозни плетачки, така да се каже, т. е. няколко доставчици. Имаме горе-долу някаква концепция и визия, което, разбира се винаги се избистря впоследствие. Нашата страница във Фейсбук е с над 1200 лайка вече, което си е доста добре. Имаме магазин в Etsy и наш сайт, който е в процес на подобрение. Завършихме с краудфъндинг кампанията, което не беше някакъв главозамайващ успех, но пък и не беше провал, т.е. събрахме доста солидна сума.

За колко време стигнахте до тук?

Сериозно започнахме да се занимаваме в началото на Декември, т.е. четири месеца.

Какви са ви плановете занапред? Какви цели си поставяте? Имате ли други идеи, които искате да осъществите?

Искаме да навлезем трайно в пазарната ниша, защото има много хора, на които това им харесва и просто трябва да се намерим взаимно. С изграждането на една постоянна група клиенти ще има повече търсене и съответно ще можем да вземем повече баби. Най-крайната ни цел, разбира се е, да популяризираме нашата дейност в световен мащаб. Всички знаят, че в Индия има дрехи и бижута, така нека се знае, че в България има плетени неща. Би било чудесно, защото по този начин това, което правят българските баби ще има стойност. В момента стойност не съществува на пазара – те си продават терлиците на улицата за два лева, което си е нищо.

Сега имаме пролетна колекция, т.е. неща, които са от по-тънки прежди, памучни и т.н., в унисон с пролетния сезон и да, това са част от целите ни. Общо взето ние започнахме този проект не с идеята да се издържаме или това да прави пари за нас. До момента само сме влагали наши лични средства и всъщност това, което имаме като принцип още от началото е, че на бабите им се плаща веднага. Т.е. използваме лични пари, за да им платим, не прибягваме до консигнация. Плащаме за труда, купуваме си преждата и т.н.

Благодарим на Петя и желаем успех на Snug Essentials в популяризирането на българското плетиво!