За добрите оперативни програми и лошите инвестиционни фондове (или беше обратното?)

Доста често чуваме в масовите медии и сред обществото колко важни за икономиката на страната ни са еврофондовете и как те в момента са основният източник на „свежи“ пари. От друга страна, сред предприемаческото общество нерядко можем да чуем изказвания от рода: „ Eleven, финансираха такива глупости, а мен ме отрязаха“. Като капак на всичко идва и „българската мечта“ – да живееш в София и да се занимаваш с „европроекти“. За моя изненада според доста хора това се оказа дефиницията за успял човек.

Тези твърдения са толкова силно разпространени, че биха накарали всеки разумен човек да се замисли, че може би има причина. Причината в случая е ясна на всички – оперативните програми за 2007-2013 (ще ги наричаме накратко с народното: „Европроекти“ ), имаха общ бюджет от около 11,3 милиарда евро, срещу скромните 21 милиона за LAUNCHub и Elеven (ще ги наричаме накратко – рискови фондове).

Предприемаческата екосистема

С около 540 пъти по-малко пари, рисковите фондове успяха да постигнат нещо забележимо на фона на повечето изпълнени европроекти. С наличието на двата фонда, България и в частност София, се превърнаха в едно от най-атрактивните места за стартиращи компании в Европа. Активно се развива цялата екосистема на предприемачеството и все повече и повече предприемаческият и лидерският дух влизат в ежедневието на хората около нас. Логично това води до високи резултати: голям брой млади (или не съвсем) предприемачи са стартирали собствен бизнес и, разбира се, търсят финансиране.

Добрите новини: финансиране има! С малко сметки за 2013-та можем да кажем, че са се падали $1,31* на глава от населението рисков капитал в България (само от LAUNCHub и Eleven), срещу $2,79** в САЩ. По груби сметки около 2 пъти по-малко възможности за финансиране отколкото в САЩ, но за сметка на това доста по-малко хора се считат за предприемачи в България. И все пак добрите новини почти винаги вървят с лоши – около 1-5% от бизнесите, кандидатствали за рисково финансиране, ще бъдат всъщност финансирани. Освен това поне 2/3 от финансираните бизнеси ще се провалят до 5-тата година, сочи статистиката

Равносметката

Казано накратко, образува се една екосистема с няколко хиляди предприемачи, които се опитват да създават иновативни продукти или услуги. Много малка част от тях ще получат рисково финансиране, като дори да получат, вероятността за фалит е около 30%, а за шансовете за успех е все още твърде рано да се говори.

Т.е. голяма част от най-креативните, млади и интелигентни хора отделят цялото си или поне по-голяма част от ежедневието си в работа по идеи, които почти сигурно ще се провалят.

Ами ако…?

Нека си представим, че Левски беше с маратонки… Или нещо по-близко до нас. Представете си, че всички тези предприемачи, всъщност работеха в установени компании в областта на производството или услугите. Представете си сумарно колко много усилия просто изчезват в неосъществени проекти за оптимизация на ферми чрез облачни услуги или социални мрежи за собственици на късокосмести болонки.

Научените уроци от Еврофондовете

Оперативните програми, както стана въпрос още в началото, са голям ресурс. Ако имаш собствен работещ бизнес, ще си платиш на добри (в едно или друго отношение) консултанти, те ще ти изготвят проект и ще получиш 50-80% от заплануваната инвестиция. Ще си купиш нови машини, ще си санираш част от сградите или ще получиш някой допълнителен лев за произведените краставици. Ще си сложиш една голяма нова табела „съфинансирано със средства от…“ и всички вече ще знаят, че „добрите“ Еврофондове са ти помогнали за реализация на проекта.

Съгласен съм, че част от инвестициите (например метрото), нямаше да се случат толкова бързо ако липсваха тези оперативни програми, но на какво те научиха бизнеса? Подготвяш един проект, спазваш много стриктно всички процедури (особено на документи) и получаваш едни пари.

Спазването на процедури, изрядната документация и подпомагането за изпълнение на инвестиционни проекти определено не са за подценяване. Особено когато струват над 11 милиарда Eвро.

Уроците на рисковите инвестиции

На другия полюс са уроците от рисковите фондове. През 90-те години на миналия век беше някак прието силови групировки да искат дялово участие в разпределението на приходите от бизнесите, срещу, разбира се, охрана от самите тях. За щастие взе да се заражда една истинска култура на дялови инвестиции в България, която вече прави много по-логично да си дадеш част от бизнеса на инвестиционен фонд с цел да привлечеш средства или може би стратегически партньор.

Начинът на мислене на предприемачите се промени и в друга посока. Вече не е толкова лесно да си конкурентоспособен, трябва ти и екип за да имаш дори и гореспоменатия едноцифрен в проценти шанс за успех.

Трайното „увреждане“ на начина на мислене

Един от основните уроци, на които ни научиха фондовете за рискови инвестиции, всъщност е жаждата за световна конкурентоспособност. С носталгия се споменава как България е била сред световните лидери по производство на…. свинско месо, например. На фона на твърденията, че това никога няма да се случи отново, защото социализмът безвъзвратно си е отминал и никога няма да се върне, бих казал че това е абсолютно вярно. Само че едва ли е добра идея в ерата на нанотехнологиите, ние като нация да се фокусираме върху свиневъдството. Но за сметка на това е значително по-смислено да се опитаме отново да сме все пак най-добри в нещо.

Засега можем да се похвалим, че българска фирма е световен лидер в производството на стени за катерене, но поколението предприемачи, което в момента се бори да финансира бизнеса си от фондовете за рисков капитал е вече трайно заразено с идеята да бъдеш глобален лидер в сферата си.

Още по-сериозна е промяната в начина на мислене как да се стане световен лидер. Това поколение предприемачи, което съществува в българската предприемаческа екосистема, вече знае, че за да си световен лидер, е важно да си с най-добрата технология или поне реклама, а не с най-ниската цена.

Нека не забравяме, че цялата тази екосистема се създаде с усилията на много хора и организации, без които нямаше да е възможно София да е на трето място в Европа по финансирани стартиращи компании. Но все пак важните уроци ги научихме в стремежа си да създадем собствен бизнес, който да е достатъчно атрактивен, за да привлече вниманието на инвеститорите.

Да, може би повечето бизнеси, стартирали сега и финансирани чрез фондовете за рисков капитал, ще се провалят, но уроците ще останат за всички – финансирани или не. Именно тези уроци имат голям шанс да насочат българските предприемачи в посока създаване на иновативни продукти и услуги. Уроци, които няма как да бъдат научени от кандидатстване за безвъзмездното съфинансиране за покупка на нови отоплителни/охладителни инсталации.

За да съм фактологически точен трябва да маркирам, че инвестиционните фондове LAUNCHub и Eleven са 100% финансирани по Оперативна програма Конкурентоспособност 2007-2013, по инициативата JEREMIE. Въпреки това инвестиционните фондове са инструменти за „финансов инженеринг“, които смислово са по-различни от безвъзмездната финансова помощ, в която е фокусирано почти цялото финансиране по оперативните програми за периода 2008-2014.

Когато съдим, кой е добър и кой е лош, нека мислим за целите, поставени пред програмите. Оперативните програми са за да живеем по-добре и да станем поне малко по-конкурентоспособни. Фондовете за рисков капитал целят да помогнат на предприемачите да създават бизнеси от световно значение. Това е основната причина да финансират бизнеси, които реално имат поне минимален шанс да се превърнат в глобални лидери в сферата си – умни стелки или дрони, например. Нека запазим  Нека запазим оценките си за смислени и глупави бизнеси, добри и лоши програми, само времето може да покаже какво ще се случи. И OLAF разбира се 😉

* Адаптирано спрямо покупателната способност. Общата сума от 21 мил. Евро е разделена по равно за 4те години работа на фондовете.

** Източник: https://www.cbinsights.com/blog/2013-seed-venture-capital/

Picture credit: Images Money