Entrepreneur.bg Всичко за предприемачество и стартъпи
Христо Попов Има повече от 17 години опит в продажби, маркетинг и мениджмънт като: Член на Scenario Planning Team в Shell International; Оперативен директор в Shell Bulgaria; Генерален Мениджър в Shell Taiwan, Оперативен директор Бизнес развитие SAB Mille, Генерален мениджър Inter snack Bulgaria.
Христо Попов е основател на 31 компании в сферата на търговията, бързо оборотните стоки, недвижимите имоти, Интернет търговия и др.През последните 10 години е осъществил над 90 сделки с недвижими имоти, менажирал е 8 сливания и е извършил 3 успешни продажби на компании.
В момента е изпълнителен директор на 100% Think Fresh.
Фото Виктор Леви
Въпрос – Каква е Вашата мотивация като предприемач? (Какво Ви кара да продължавате всеки ден?)
Отговор – Предприемачеството е най-хубавата работа на света! Основното удовлетворение идва от възможността нещо, което се ражда само като идея в главата ти, да видиш как се реализира на практика. Другата съществена, а също и много мотивираща част е създаването и развитието на екипа и организацията – машината, която трябва да може да осъществи идеите. Няма друга работа на света, в която да са впрегнати толкова много различни човешки дейности, области, умения – психология, математика, дизайн, креативност, техника, и т.н. и т. н.
Въпрос– Как се връщате „back on track“, след евентуален провал? (Как успявате да започнете отново, ако нещата се объркат?)
Отговор – Това е най-трудната част от работата на предприемача – умението да минеш през всичките емоционални и финансови “up and downs”, без да загубиш вярата в идеята и в собствените си способности. Това е и едно от най-важните умения на предприемача. И ако не си зверски влюбен в това, което правиш, се отказваш, както правят повечето хора. Ние съдим другите по това, което са направили, а себе си – по това, което искаме да направим. Силата на предприемача да преминава през тежки периоди идва от визията, от мечтата и идеята какво МОЖЕ да се направи. Затова отстрани, за хора, които нямат същия поглед напред, това поведение изглежда налудничаво. Не трябва също да се забравя, че не е важно колко пъти побеждаваш и колко пъти губиш. В нашия занаят е важно като победиш – колко пари печелиш и като загубиш – колко пари губиш. Но дори и това бледнее пред огромното удовлетворение да видиш една идея или мечта, превърната в реалност.
Въпрос – Каква е основната разлика между бизнеса в България и в чужбина?
Отговор – Не мисля, че може да се каже къде е по-трудно и къде – по-лесно. Просто условията са различни. На запад цялата система е по-смазана, инфраструктурата работи, хората са с по-стегнати организационни умения и трудови навици. Фирмите, с които неминуемо трябва да работите, като доставчици или партньори, са с много по-високо ниво на професионализъм. В същото време конкуренцията е многократно по-голяма, свободните ниши са много по-малко, а да се направи нещо ново, изисква много по-напредничава идея и умения. Така че е въпрос на личен избор – дали искаш да се състезаваш на писта в зала с група елитни спринтьори или искаш да прокарваш пътеки през джунглата.
Въпрос – Има ли нещо, което българските предприемачи имат като предимство, спрямо предприемачите в останалите страни? (Някакъв фактор или факт, който е благоприятен?)
Отговор – Ние сме повече „улични бойци”, защото липсата на добре уредена система изкарва на преден план трудности, които ги няма на запад. Преодоляването на тези трудности развива определени качества. То е за сметка на по-глобалното виждане и на усещането, че светът е в краката ти, както е в доста развити страни на запад.
Въпрос – Има ли някакво неписано правило, което да се спазва, когато българска компания излиза на международния пазар? (Важно нещо, което до бъде преценено при евентуално разширяване на дейността на компанията, в други страни?)
Отговор – Много са малко областите, в които ние можем да сме конкурентни. Аз не вярвам в битката с цени – там винаги печелят по-големите, а и не вярвам в приказката „сбъднати мечти на ниски цени”. Получаваш това, за което плащаш. И всеки път, когато купуваме кило кренвирши за пет лева, не трябва да го правим с усмивка и удовлетворение за спестени пари, а с лека тъга. Така че не съм голям оптимист за потенциала на български фирми да са конкурентни на световния Пазар. Считам обаче, че можем да сме по-добри на регионално ниво – доста от хотелите например, които имаме (с изключение на заобикалящата ги инфраструктура и обслужването в тях), са вече по-добри от гръцките, а те са в този филм от много по-дълго време от нас.
Въпрос – Какъв е единственият най-важен съвет, който бихте дали на предприемач, започващ своята компания сега?
Отговор – Започни веднага! Но знай, че повечето от идеите няма да сработят и това е ОК, стига да запазиш вярата в себе си. Обгради се с най-добрите хора, които можеш да намериш и не си откъсвай погледа от cash – a.
