Конкуренция vs. Кооперация

Чудили ли сте се някога дали да мотивирате служителите, усилвайки конкуренцията между тях или да създавате среда, която насърчава съвместната работа? Съперничеството често е смятано за лесен начин за мотивация, но дали е по-добър метод от поощряването на съвместната кооперация и работа в екип? Интересен въпрос, на който ще се опитаме да отговорим в следващите редове.

В днешно време конкуренцията е начин на живот. Свикнали сме да се борим за всичко – да ни приемат в престижен университет, да си намерим прилична работа или дори в кварталния магазин за последната кутия от любимите ни бисквити. Съревнованието играе значителна роля в почти всеки аспект от живота ни, точно поради тази причина е и неразривно свързано с бизнеса. В корпоративния свят то е средство за генериране на по-голяма печалба, но на по-вътрешно ниво може да се превърне в мощен мотивационен инструмент, който всеки успешен мениджър трябва да се научи как да използва.

Естествено, този въпрос винаги е бил предмет на оживен дебат. От една страна организации, които прилагат конкурентна система, са по-безпристрастни, защото те просто възнаграждават служителите, които допринасят за постигането на организационните цели и не толерират тези, които не показват висока производителност. Поради тази причина, много хора вярват, че едно от предимствата на конкурентната среда е именно мотивацията, която тя носи на служителите и начинът, по който ги насърчава да са по-добри от колегите им. Има и много факти в полза на метода на сътрудничество. Например, служителите, които предпочитат да работят в такъв тип среда, са по-съгласни с получаването на по-ниски заплати, тъй като те се приемат като част от групата и предпочитат това да се съгласува със заплатите на колегите. Това явление се нарича screening и e еднa от ползите от взаимното сътрудничество.

Интересен подход е да се комбинират конкурентната среда с работата в екип. Според Норм Бродски, ветеран предприемач с шест предприятия, “няма по-добър начин за повдиане на духа от едно приятелско съревнование“. Той организира баскетболен турнир сред служителите си. След трагедията на 11 септември, решил че трябва да намери начин да ги развесели . След турнира стигнал до заключението, че е спечелил много повече, отколкото очаквал. По този начин бариерите между отделите изчезнали и разрешил много важен проблем, свързан с липсата на комуникация. Наблюдавайки своите служители по време на съзтезанието, той получил наистина полезна информация за това кой е в състояние да заеме по-висока позиция.

В крайна сметка едно от най-погрешните убеждения е, че работодателите са длъжни да мотивират своите работници. Това е абсолютно грешно и ние трябва да осъзнаем, че никой не е в състояние да мотивира някой друг. Единственото, което работодателите могат да направят, е да създадат среда, в която човек да стане мотивиран. Днес до такава степен сме свикнали с конкуренцията, че не можем да живеем без нея, но от друга страна, в рамките на една организация е по-изгодно да се създаде кооперативна околна среда, тъй като взаимодействието между членовете й е по-полезно по отношение на обмен на идеи и опит. Освен това, тя може да бъде успешен метод за мотивация, но само в краткосрочен план. Както Рузвелт е казал: “Kонкуренцията е полезна до определен момент, но не по-нататък; обаче сътрудничеството, нещо към което трябва да се стремим днес, започва оттам, където свършва конкуренцията.”