От началото на 2026 г. всички търговски обекти в България ще трябва да преминат към единен, одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите – СУПТО. Това изискване, наложено от Министерството на финансите, цели да ограничи укриването на обороти и да осигури допълнителни приходи в бюджета, оценени на над 320 млн. евро. Но според представители на бизнеса и технологични експерти, мярката е не само прибързана, но и практически неприложима в зададените срокове.
ERP системите под заплаха
Депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев алармира, че новото изискване поставя особено сериозни предизвикателства пред производствените компании с множество търговски локации и интегрирани ERP платформи. За тях преходът към СУПТО не е просто софтуерна актуализация – а сложен процес на адаптация, сертификация и внедряване, който според него би отнел минимум една година.
„Става дума за системи, които се развиват динамично, спрямо нови бизнес модели и процеси. Те не могат да бъдат заменени с универсален шаблон за няколко седмици“ – коментира Мирчев.
Разликата между касов апарат и СУПТО
За разлика от касовите апарати, които се обновяват чрез автоматизирани облачни команди и не изискват физическа намеса, СУПТО е много по-сложен. Той трябва да бъде включен в официален регистър, да премине през одобрение от институции и да бъде внедрен в реална среда – процес, който изисква време, ресурси и техническа експертиза.
„Дори при касовите апарати, които са затворени системи с утвърдена методология, се наложи удължаване на сроковете. А тук говорим за нещо многократно по-сложно“ – допълва Мирчев.
Политическо напрежение и икономически рискове
Според критиците, включително Мирчев, внезапното въвеждане на СУПТО е част от по-широка стратегия за прокарване на спорни бюджетни мерки – като повишаване на осигурителните прагове, данъка върху дивидентите и максималния осигурителен доход. Те предупреждават, че подобни действия могат да доведат до икономическа нестабилност, затруднения за малкия и среден бизнес и дори навлизане в дългова спирала.
„Това не е просто административна реформа – това е удар срещу зараждащата се средна класа и технологичната устойчивост на бизнеса“ – категоричен е Мирчев.
Какво предстои?
Ако проектът за бюджет бъде приет в настоящия си вид, фирмите ще бъдат принудени да се съобразят с новите изисквания под заплаха от санкции. Въпросът е дали държавата ще прояви гъвкавост и ще даде реалистични срокове за внедряване, или ще рискува да парализира цели сектори от икономиката.