Entrepreneur.bg Всичко за предприемачество и стартъпи
Любомир Янчев приема себе си като програмист-визионер, който се опитва да доближи бъдещето. Той е 18-годишен предприемач, ученик в частна немска гимназия. Занимава се с програмиране, тренира и преподава Таекуон-до, а от две години е рефер по този спорт. През юни месец 2013 година, беше включен в първата селекция “Топ 30 под 30” на Forbes България.
Любо работи над Melissa (“Модерен иконом”) – система за автоматизация на дома, а отделно разработва метод за анализ на изображения на тъкан изследвана с имунохистохимия, с цел да помогне на лекари при диагностициране на редица заболявания.
Проведох приятен разговор с него и той успя да ми разкаже повече за себе си и за проектите, които развива.
Здравей Любо! Скоро завърши 11 клас и имаш една година до университета. Каква е нагласата ти за висшето образование и смяташ ли да продължиш натам след завършване на гимназията?
Любомир Янчев: Смятам, че главната стойност за мен от университетско образование ще бъдат хората, които ще срещна и запознанствата, които ще установя. След като завърша 12 клас, тоест ако го завърша (смее се), ще остана в България, тъй като образованието в чужбина е доста скъпо. От друга страна в България имам вече изградени контакти, дори да не се получат нещата с някой от проектите ми, веднага мога да започна работа като програмист някъде.
Като университет, в който да следвам, съм се насочил към ФМИ – обичайното място, където влизат повечето програмисти. Там не смятам, че ще науча много съвременно програмиране, но мога да науча много математика. От друга страна има много други алтернативи за обучение – ако бях по-начинаещ можех да отида да уча в академията на Телерик, където всъщност, ако не се получат проектите ми, бих могъл да преподавам.
Над какво работиш в момента?
Любомир Янчев: Главния проект, върху който работя е Melissa (Модерен иконом). Това е система за автоматизация на дома, позволява ти да управляваш домашните уреди с глас. Целим ниска цена, така че по-голяма част от населението в България да има възможност да си купи системата. Идеята е да бъде без никаква конфигурация и хора на всякаква възраст с нулеви технически познания да могат да я инсталират и използват.
Още работя и върху един научно насочен проект, който е свързан с анализ на изображения на тъкан, подложена на някаква химическа обработка. Методът, на обработка се нарича имунохистохимия и чрез него може да се диагностицират дадени заболявания в ранен етап. Сътрудничим си с една научна група от Хирошимския университет, която изследва предпоставките за дисекация на аортата. Моята работа, като програмист, над метода за анализ на изображения на тъкан е със своя алгоритъм да извърша качествен и количествен анализ на всички антигени, които са се свързали с антитела (белите точки на най-дясната снимка.) Аз не мога да разбера какво означава резултата от анализа, но даден лекар може.
Скоро в известен български всекидневник се появи статия, твърдяща, че ти си измислил уред за откриване на рак. По-късно разбрахме, че това не е истина. Обясни ни точно за какво става въпрос.
Любомир Янчев: Целта явно беше вестникът да бъде продаден. Една журналистка се свърза с мен по телефона и попита дали можем да направим интервю. Аз се съгласих и тя ме интервюира по телефона. Явно след като е чула думата РАК, се е впечатлила твърде много. Аз обясних нещата, така както ги обяснявам на теб, т.е. става пределно ясно, че аз не откривам рак, а помагам на лекарите в диагностиката. Не мога да кажа дали някой човек има рак, но мога да обърна внимание на някой лекар върху дадено изображение и да му посоча къде анализът показва по-голяма вероятност. Още повече, че не става въпрос за уред а за софтуер, код.
Когато се обадих на журналистката да получа обяснение за статията, тя ми каза, че редакторът е написал по-гръмко заглавие.
Не, не диагностицирам рак. Не, това не е краен продукт. Не, няма да го продавам.
Разберете повече относно статията в този вестник от блога на Любо.
Как започна Melissa и каква е мотивацията ти за реализиране на този проект?
Любомир Янчев: Започна от моето гледане на филма “Железният човек” и неговия личен асистент. Помислих си, че да си имам такъв асистент би било много полезно и готино, разучих цените и се оказа, че подобни системи струват хиляди евро. В този момент реших, че това е нещо, което аз мога да направя и то да струва десетки пъти по-малко пари и да е достъпно за повече хора.
Крайната ни цел с Melissa, е да имаш асистент, който да може да ти помага вкъщи: “Melissa, затворих ли вратата?”, “Melissa, децата прибраха ли се, направиха ли си закуска?” “Melissa, пусни бойлера.” – такива неща, с които системата да ти е в полза.
Вече работя по това от около година и половина.
На какъв етап си с Melissa?
Любомир Янчев: Дизайнът на устройствата от цялата система вече е готов. Имаме готов безжичен MVP продукт. Един от най-големите проблеми, които срещаме в момента е изработването на самите кутийки или реализирането на дизайна, защото те струват много пари. Направата на кутията на цялата система струва повече от самите платки в нея. Много искаме устройството да изглежда добре и качеството му да бъде наистина професионално.
Търсим и инвестиции. Кандидатствахме в Eleven, но там парите няма да ни стигнат, за да стартираме бързо, тоест да влезем в масово производство. Ако искаме да стартираме в по-голям мащаб и да можем да произвеждаме много бройки, ни трябват около 200 000 – 300 000 евро.
Къде ще произвеждате устройствата?
Любомир Янчев: Дизайнерът, с който работим, има връзки с фабрики, които могат да осъществят дизайна. Симеон, член от екипа, е силно за това, да произвеждаме устройствата в България, за да подпомагаме икономиката и местните бизнеси. Да, така няма да печелим кой знае колко, но в края на краищата идеята е да се развиваме. Има много фирми, които са готови да ни дадат компоненти безплатно за първите бройки по договаряне, за да продължим в последствие производството в България и съответно да купуваме части от тях. Имаме място за изработване на платките, единствено реализирането на дизайна е под въпрос.
Любо представя Melissa на конференцията „Аз ученикът“.
Ако искам да си купя системата в момента, мога ли?
Любомир Янчев: Можеш, просто няма да е с красив дизайн. По-скоро в момента не сме готови за продажба, защото пак казвам, че наистина много държим на дизайна и искаме той да е хубав. Имаме early adopters и хора, които тестват.
Скоро с нас се свърза човек, който има гъбарник и иска да въведе системата там. Има желание да си управлява пръскачките, термостата и да сложи видео камера. Melissa в момента без проблем може да му предложи тези неща. Имаме клиенти, но все още не искаме да пускаме системата за продажба.
Какво те мотивира да работиш над всичките ти проекти?
Любомир Янчев: Сам си се мотивирам, чувствам се зле когато бездействам. Мотивира ме това, че мога да помагам на хората, харесва ми това, че мога да докосна някого. Заради това и бях на конференцията “Аз ученикът”, за да достигна до хората на моята възраст и да им кажа, че бъдещето им не е по дискотеките. Ходете на такива места, аз също ходя, но правете нещо смислено.
Насърчава ме помощта за другите, социалната отговорност и желанието за споделяне.
Защо правя Melissa? Искам повече хора да имат достъп до това устройство и колкото и алчно да звучи, искам да събера личен капитал от пари, които да мога след това да вложа в развитието на млади хора, защото държавата ни не работи в тази посока. Ако в това направление има нужда от пари, така да е…
Желаем успех на Любо с развитието на Melissa и методът за анализ на изображения. Благодарим му и за времето, което ни отдели!
