Радослав Мирчев е на 25 години, стартирал успешно бар “Петък” и клуб “Mixtape 5”. Обича да кара ски и признава, че всичко се върти около това да може да отделя повече внимание на своето хоби.
“Иначе съм доста активен, дори понякога изнервящо активен човек, който не го мързи и рядко се случва да не ми се занимава с нещо.”, казва Радо.
Притежава типичния предприемачески дух и наистина не обича да му е скучно. На 13-годишна възраст поддържа своя квартална интернет мрежа, на 16 купува проектор, за да го отдава под наем, работи в сп. “Програмата”, мечтае за бар и в края на краищата отваря такъв – бар “Петък”, като впоследствие допълва мечтата си с клуб “Mixtape 5”. Някъде по средата Радо работи във фирма за обезопасяване на скални откоси – казва, че е готино да взривяваш и да буташ камъни : ).
Здравей Радо! Защо бар и клуб? Как реши да отвориш двете заведения?
Радослав Мирчев: Барът е мечта на мен и на моя съдружник Киро. Запознахме се в списанието “Програмата”, където бяхме дистрибутори. Аз работех там 5 години – от 15 до 20. Едно време в училище правехме много купони вкъщи, кои с успех, кои с много голям неуспех – трима човека… В един момент даже ме бъзикаха, че всеки петък и събота в Радо има купон. Аз не съм от най-големите пиячи, така че по-скоро се събирахме заради музиката и да си говорим.
По това време имах добра заплата и бях събрал пари. В продължение на две години, сравнително несериозно, си търсехме място и през есента на 2008 намерихме сегашното на бар “Петък”, където имаше друго заведение. Купихме цялата фирма за доста пари, за което до ден днешен ме е яд.
В началото нямахме абсолютно никаква представа с какво се захващаме, което по-скоро беше плюс, отколкото минус. Отворихме след един месец само с централен бар и без никакви други плотове. Имахме столове, но без седалки, защото ги бяхме дали за тапициране. Продавахме топла бира, защото още нямахме хладилник, но вярвахме, че въпреки всичко ще се получи. Така и стана – откриването беше грандиозно, като половината от времето прекарахме в разправии с полицията. След това в продължение на половин година, всеки ден оправяхме и добавяхме по нещо. С партньора ми ежедневно стояхме в бара от 17:00, до затваряне вечерта.
Историята на Mixtape 5 започва 2 години преди да го отворим, когато направихме едно парти във ВИАС. На следващата година направихме още едно парти за откриването на снежния сезон. И двете събития, двете поредни години ни се получиха много добре по тогавашните ми разбирания за “много добре”. На третата година се свързахме с една дискотека в подлеза на НДК, която искахме да вземем и там да си направим наше местенце. Условията не ни харесаха и решихме да направим тестово парти, което впоследствие се получи също много силно.
Преценихме, че щом в “Петък” и във ВИАС правим добри партита, може да се получи и нещо по-голямо. Така на 17 януари 2011 подписахме договор за наем на друго място, което беше чалга клуб. На 18-и започнахме ремонта на помещението и на 4 февруари отворихме врати. На Фейсбук страницата на Mixtape 5 има един албум със снимки преди ремонта, по време на ремонта и след това.
В момента си давам сметка колко много неща сме научили оттогава. Това, което правим сега и това, което си мислехме, че правим тогава, нямат нищо общо – нещата стоят по съвсем различен начин.
Първата половин година ни беше много трудно. В един момент умората стана и психическа и физическа. През първия сезон в бара поне десет пъти съм искал да се отказвам. Собственият бизнес е като любовта – ако не си се влюбвал никога, някой дори и да ти обясняват какво е любов, не можеш да разбереш, ако не си я изпитал.
Къде срещна най-големи трудности при стартирането на бара и клуба?
Радослав Мирчев: Най-труден е човешкият фактор. Не че не можеш да разчиташ на хората, но трябва да подхождаш с много голяма предпазливост. Много хора ти обещават едни неща, а се случват други. Разбирате се за срокове – не се изпълняват, заради което и отворихме бар без столове…БАР… Хората са по-скоро нещо, с което трябва да свикнеш, отколкото да се опитваш да го промениш. Трябва да се научиш как да работиш с тях.
Имал ли си други предприемачески авантюри освен бар “Петък” и клуб “Mixtape 5”?
Радослав Мирчев: Имал съм!
Когато бях около 13-14-годишен имах квартална интернет мрежа – 3 блока с 20-25 клиенти. Беше много шантаво, защото имах проблеми с доставчика на интернет и не беше през сървър, който да съм си правил аз. Аз връзвах кабелите, правех контакта с клиентите – 8 рекламни бележки напечатани на един лист A4 и пуснати по пощите (смее се). Таксата за интернета стигаше до мен, ако аз я потърся – нямах уговорени дати и места за плащане. Звъня по телефона на хората и правя уговорка с няколко човека едновременно пред един вход, за да си събера парите.
Моята оферта за интернет беше много тънка – безплатно включване, 15 лв на месец, за разлика от 30-те лв, които взимаха другите фирми. Като цяло тогава всичко ми се е въртяло по-скоро около идеологията хората да имат по-евтин интернет, отколкото аз да печеля някакви пари. Максимум съм изкарвал до 200 лв на месец, като се има предвид, че най-големия ми разход бяха суитчовете, защото изгаряха от бурите.
Работех си по тази мрежа 5 години и си продадох клиентите на друг доставчик малко след като стартирахме бара.
После на 16 години, взех пари назаем от майка ми и си купих проектор, за да го давам под наем. Имах приятелка, която участваше в един европейски проект, в който имаха бюджет за наем на проектор. За половин година трябваше да съм си го изплатил само от цялата им програма, но проектът беше изпълнен на половина, съответно получих и половината от парите. Трябваше да връщам пари, така че си направих визитки, сайт, който всъщност още съществува (смее се) и започнах да го отдавам под наем. Между другото проекторът е на девет години в момента и все още работи.
Отделно съм работил и във фирма за укрепване на скални откоси – затваряш пътища, работиш с взривове, буташ камъни – все готини неща.
Радо укрепва скални откоси със свой колега
Какво те мотивира и какво те кара да ставаш сутрин от леглото?
Радослав Мирчев: Фактът, че трябва да си свърша работата, че трябва да направя нещо по-хубаво за човечеството и за себе си. Имам някаква обвързаност към това да съм си изпълнил задълженията, нещо, което ми е много странно, защото не го виждам при повечето хора.
Има и други неща, които ме мотивират, но това е главното.
Как се виждаш в следващите години? В България, извън България?
Радослав Мирчев: Изобщо нямам идея. Супер много искам да имам семейство, но засега с тази работа няма как да се съвместява. Другото, което искам е да карам ски. Не веднъж съм си представял как продавам всичко и заминавам за австрийските Алпи.
На мен животът в България ми харесва. Хем ме кефи, хем от време на време много се разочаровам. Надявам се нещата да се развият добре и всъщност моята идея е да не работя за пари. Всичко така да се подреди, че да имам средствата, които са ми необходими, за да живея добре, а пък нещата, които правя, да ги правя защото ми харесват, а не защото трябва да ги направя на всяка цена или да печеля от тях.
Мислиш ли да започнеш някакъв нов бизнес?
Радослав Мирчев: Ами засега не. Имам доста идеи, но искам първо да стабилизирам нещата, които правя, така че да съм сигурен в тях, което се надявам да се случи в следващите две години.
Като цяло винаги съм искал да забавлявам хората, не да се правя на клоун, а това което правя да забавлява някого, дори и да е нещо едностранно, без хората да знаят, че аз съм замесен в това. Просто виждаш, че на някого му е приятно от това, което си направил и се чувстваш добре само, защото го виждаш.
Какво мислиш, че всеки един млад човек може да направи, за да се подобри състоянието на страната ни?
Радослав Мирчев: Много е важно да не бъдем позьори и да не ни мързи. Това, според мен е голям проблем на цялата земя. Не че аз не си купувам дрехи или не се подстригвам, но не си говоря с хората само за новия ми телефон. Според мен позьорството ни отнема страшно много време, което може да се инвестира, ако щеш в местене на камъни, което е много по-стойностно занимание (смее се)
Много са думите, малко са делата на младите хора, доста жалко. Има много мързел и компютърните игри не влияят особено добре.
Какво би казал на хората в България, които имат идеи за собствен бизнес?
Радослав Мирчев: Най-важното и най-баналното е да не се отказваш, това е и най-трудното. Трябва наистина да вярваш в себе си и в това, че ти си човекът за това, което правиш.
Каквото и да става, не трябва да се отказваш и да губиш вяра, и винаги трябва да бъдеш докрай коректен.
Не говорете повече от това, което правите и поемайте отговорности.
Живейте живота и се наслаждавайте.
Това са моите представи.
Благодарим на Радослав Мирчев за отделеното време! Пожелаваме на него и на целия екип на бар „Петък“ да завършат успешно ремонта на заведението.