Автор: Ружа Райчева
Снимка Сергей Антонов/OFFNews
Проблем са не европейските политики, а провинциализмът и некомпетентността на български политици, заяви бившият докладчик по Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014-2020 г.
Интервю с Ивайло Калфин – икономист, бивш вицепремиер, министър на труда и социалната политика и евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, избран през 2009 г. от листата на БСП. До 2014 г. Ивайло Калфин води българската делегация на социалистите в Европейския парламент. През ноември 2011 г. бе избран за съдокладчик на Европарламента за Многогодишната финансова рамка на ЕС – за периода 2014-2020 г.
Как виждате предложената от Европейската комисия многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028-2034 г.? Какво се набива на очи според Вас?
– Ако искате да разберете какво прави една организация – погледнете бюджета ѝ. Там ще видите целите, ще разберете как се подреждат приоритетите, ще видите и кой, как и дали ще ги изпълнява. Размерът на предложения европейски бюджет се запазва относително в сравнение със сегашния 7 годишен период. Въпреки че наближава внушителните 2 трилиона евро, той остава 1.15% от брутния национален доход (сега е 1.13%). Това е около 40 пъти по-малко от сумата на националните бюджети. Трябва да се сещаме за това, когато националните правителства чакат от ЕС да реши острите проблеми, въпреки че те разполагат с несравнимо повече ресурси. Нещо повече – огромната част от парите на ЕС (над 70%) се харчат от националните власти – местни и регионални. Европейските средства трябва да допълват и подпомагат националните усилия, а не да ги заместват. В това отношение, предложеният бюджет не се различава много от предишния.
България отново ще бъде сред страните, които получават най-много, но това не е добра новина. Към нас се насочват повече средства, защото имаме много да догонваме. Тези пари ще получаваме временно и трябва да се възползваме от тях максимално, за да подобрим икономиката и условията на живот. Голямата промяна в предложения за 2028-2034 г. бюджет е появата на ново голямо разходно перо – отбрана и сигурност. Тъй като новият разход не идва с увеличение на бюджета, място трябва да му освободят всички останали политики в бюджета и основно най-големите – селскостопанската и регионалната политики. Европейската комисия предлага сравнително елегантен начин това да се случи, като обединява 52 бюджетни програми в 16 и централизира силно решенията за разпределяне на националните пакети. С това намалява гласът на регионите и се увеличава възможността на правителствата да преценяват къде да харчат приоритетно. Целта е с по-малко пари да се постига повече. Другата голяма промяна е, че експериментът с Фонда Следващо поколение, който се отпусна, за да се възстановят икономиките след пандемията, става основен принцип на бюджета. Това означава, че вместо да се плаща за пътища и площади, на всяка държава ще се поставят цели – за извършване на определени реформи или промени в законодателството, като парите ще се отпускат срещу постигането им.
Предложението бе посрещнато от множество критики в Европейския парламент и се очаква да бъде отхвърлено на сесията в Брюксел през ноември. Какви са основните Ви забележки към МФР в този ѝ вид?
– Европейският парламент трудно преглъща сливането на основните фондове в един – за конкурентоспособност. Силното земеделско лоби не иска да позволи парите за селскостопански субсидии да се сливат в общ фонд с регионалните и да се ползват за конкурентоспособност, отбрана и т.н. Това определя и позициите на страни-членки като Франция и Полша. Местните власти се притесняват, че правителствата ще „отклонят“ парите за регионално сближаване към разходи за отбрана и конкурентоспособност. От друга страна, северните страни – Австрия и донякъде Германия, които внасят повече, отколкото получават от европейския бюджет, настояват парите да се използват повече за общи цели като повишаване на конкурентоспособността, ограничаване на миграцията, обща отбрана, вместо да се дават както досега за субсидии и малки регионални проекти. Те отказват да увеличат вноските си и настояват новите приоритети да се финансират с преразпределение на съществуващите средства. Всички тези различия, които сега изглеждат непримирими, трябва да намерят компромис в рамките на следващите 2 години.
Вие бяхте докладчик по преговорите за МФР на ЕС за 2014-2020 г. Как определяте ролята на докладчиците – доколко тази позиция е ключова? Може ли един докладчик да повлияе на многогодишната финансова рамка?
– Европейските институции са машина за преговори. За да бъде приет многогодишният бюджет, всяка политическа група трябва да постигне съгласие между националните си делегации. След това трябва да се постигне съгласие между политическите групи, за да се приеме обща позиция на Европейския парламент. Междувременно Съветът изработва обща позиция на страните членки. След това започват преговорите на основата на предложение на Европейската комисия. Постигането на съгласие между Съвета и ЕП предполага много компромиси, така че успоредно с преговорите между двете институции се преговаря и вътре в тях, докато не се очертае зоната на компромис. Докладчикът стои в центъра на този процес. От него се очаква да познава в дълбочина темата, различните позиции и да умее да намира съгласие. Той няма собствени приоритети, за да имат доверие колегите му, докладчикът трябва да работи прозрачно и да е неутрален. Преговорите по сложни теми като европейския бюджет обикновено продължават над 2 години. За мен възможността да бъда докладчик по многогодишния бюджет беше голяма чест, но и безценно училище.
Какви бяха основните проблемни сфери на многогодишния европейски бюджет, когато Вие бяхте докладчик?
– Аз бях докладчик за бюджета за периода 2014-2020. Основната цел тогава беше Европа да се възстанови изцяло от финансовата криза от 2008-2009 и да възстанови икономическия растеж и работните места. Междувременно трябваше да бъде изграден банковия съюз и да се укрепи еврозоната, за да се намалят рисковете от подобни кризи в бъдеще. Заради тежките социални последствия на политиката на остеритет и свиване на разходите на националните бюджети, настоявахме и за фиксиране на средствата от Европейския социален фонд, които отиват за конкретни проекти за най-уязвимите групи на 25% от средствата за регионално сближаване. Една от важните цели беше и да постигнем увеличаване на европейския бюджет, но не чрез допълнителни вноски от националните бюджети, а чрез събиране на собствени приходи. Има много логика част от добавената стойност, която ЕС създава, да отива за неговото поддържане и развитие.
Какво се е променило в ЕС през последните години и кои предизвикателства са най-сериозни?
– За мен най-важното е, че ЕС си научи уроците от тежката финансова криза през 2008-2009 г. Когато КОВИД дойде, а след това и увеличените цени на енергията заради руската агресия в Украйна, подходът беше точно обратният на остеритета – страните членки бяха подпомогнати да запазят работните места, дори през безпрецедентния период на затваряне на цели сектори. Резултатът беше много по-бързо възстановяване на икономиките и по-малко социални проблеми. Банковият съюз също заработи и осигури по-стабилна финансова система. Последните години ни убедиха, че при тежка криза – пандемия, война, миграционен натиск, общата европейска политика е много по-ефективна от националните усилия дори на най-богатите държави. Показателно е, че в началото на КОВИД кризата европейците вярваха много повече на ЕС, отколкото на националните правителства.
Засилва ли европейската политика евроскептицизма в България – на какво се дължи според Вас тази мнителност по отношение на ЕС у нас?
– Проблем са не европейските политики, а провинциализмът и некомпетентността на български политици. България има възможност да участва пълноценно във формирането на всички европейски политики. Политиците обаче страхливо бягат от национален дебат по тези теми и получаването на ясен мандат. По-лесно им е да се държат като странични наблюдатели и да свързват ЕС единствено с получаването на средства. Българският консенсус за членство в ЕС беше не заради пари, а за да бъдат българските граждани пълноправни – да могат да пътуват, работят, търгуват свободно, да подобряват качеството на живот, да участват пълноправно във вземането на европейски решения. От последното бяха лишени от години български правителства, които нямат ясни позиции по важните дебати и са незабележими в европейските институции. Ние не участваме активно, за да променяме ЕС, а сме пасивни получатели и се пазим някое решение да не ни засегне. Да сте чули наскоро за български инициативи, които са станали европейски политики? Последният успех, който беше до голяма степен заслуга на българската дипломация, беше т.нар. „френско предложение“ което постави ясни изисквания към Република Северна Македония за членство в Съюза. В началото на членството бяхме много по-активни и аз не се съмнявам, че България може да постигне много повече като влияние в ЕС. Вместо това, някои политици и партии изграждат цялата си дейност на антиевропейски позиции. Колкото по-шумно е тяхното мрънкане в държавата, толкова по-оглушително е мълчанието на България по важните теми за развитието на ЕС. България няма по никакъв начин да е по-добре извън Съюза. От това ще спечелят единствено мафиотите и подземният свят, не българските граждани. Последното ми разочарование е институции и политически партии, които са допринесли за членството ни в ЕС, да се включват в хора на некомпетентни, фалшиви и лъжливи пропагандатори срещу приемането на еврото. Трогателно е как фалшивият патриотизъм прикрива дълбокото непознаване (а и незаинтересованост) към историята на българския лев. Не обвинявам гражданите, а неадекватните „лидери“.
Според Вашата прогноза в какви срокове ЕП и ЕК, Европейският съвет ще успеят да се договорят по МФР?
– Заради сложността на преговорите и многото различни интереси, най-вероятно преговорите ще продължат до последния момент – края на 2027 г. Времето дотогава ще е много интензивно и важно да формулираме ясно не само какво очакваме от ЕС, а и какъв ЕС искаме да имаме и да защитим тези позиции.
Източник: offnews.bg