Начало / All / За мисиите и мотивацията и как щастието им убягва

За мисиите и мотивацията и как щастието им убягва

За мисиите и мотивацията и как щастието им убягва

Има хора, които не могат да правят друго – не могат да работят за друг, да не разполагат с времето си, не могат да не се чувстват свободни, умират от скука без значение къде работят. Има и такива, които не могат да следват чуждата визия, да се напасват към нея. Може да опитат, но скоро отново са демотивирани и имат нужда да градят своето. Има и някои, които не могат да не пробват: „Ако не стане – ок, ама поне съм опитал!“ Всеки има различни причини относно изграждането на собствен бизнес. Пробването е първото изпитание. Преодолява се със затворени очи.

За скочилите от ръба на скалата

Този текст е за тези, които са го минали. Скочили са от ръба на скалата, връщане назад няма. Водата ги поглъща, солена, мирише на кръв. Яко е. Адреналинът те държи буден. Първите няколко дни или седмици.

Минават месеци. С времето започва да се нормализира. Свиква се. Вълната е интересна, но става по-разбираема, с което губи малко от чара си. Амплитудата се нормализира. Предимно емоционално. Емоционалната интелигентност е много важна в първите няколко месеца. Хората, които не са имали бизнес, не знаят откъде ще ги удари най-напред. Но с времето обръгваш, кожата на петите се втвърдява. Животът отново започва да влиза в своето обичайно агрегатно състояние – това на абсолютна нормалност – а тогава може да дойде по-голямото изпитание. Растежът – изпитание, което не можеш да преодолееш със затворени очи, защото не е въпрос на вяра. А на пот.

Мотивацията може бързо да се изпари, особено ако бизнесът се развива ОК. Така се изгражда нова зона на комфорт, която може да е по-голяма от тази на месечната заплата. Нямаш шеф на главата, няма кой да определя посоката, няма кой да те преследва да гониш резултати, да даваш най-доброто. Меланхолия. Ако си неспособен да изискваш максимума от себе си, обричаш бизнеса на посредственост. Дори да постигнеш по-голяма финансова независимост, във второто изпитание това не винаги означава по-добър живот или повече пари.

Но най-вече – не означава повече щастие. Ако търсиш повече щастие, има по-лесни начини да го намериш, от това да жертваш всичко, за да започнеш бизнес. Ако търсиш повече щастие всъщност има по-голям шанс да правиш повече пари без собствен бизнес.

Какъв ми е проблемът с щастието? Ами…

Щастието е мимолетно. Проявява се на изблици от по няколко секунди до към минути и носи само временно удовлетворение. През по-голямата част от останалото време човек живее в нормалност. И въпреки това продължава да поставя щастието като еталон, да определя съществуването си с него.

Това, което напоследък откривам е, че щастието не е мерна единица за живот. Това, че животът се измервал в моментите, които спират дъха ти, са пълни глупости. Единствената мерна единица на живота може да е в нормалността. В това огромно мнозинство от времето, в което не сме щастливи, а просто сме. А в безкрайността на нормалността мерна единица за живот може да е само трайното удовлетворение. Да знаеш, че това, което вършиш, е това, което е трябвало да вършиш. На моменти това носи и щастие в най-чиста форма, но в останалото време се нарича ежедневие и често коства много нерви, негативни емоции, спорове с близки и непознати, конфликти и т.н. И напук на всички тези неща, под тях стои удовлетворение – неосъзнат извор на мотивация и дълготраен заместител на щастие в нормалността. За мен, това е решението на второто изпитание.

Това, което има значение

Доказателство, си мисля, ще е краят на живота ни, когато единственото, което ще има значение, ще бъде въпросът дали сме удовлетворени след всичко преживяно. Не колко пъти е спирал дъхът ни. Не колко пъти сме били щастливо опиянени. Много хора живеят за щастие и умират неудовлетворени, защото в дребните радости са забравили да преследват максималния си потенциал. А той не се постига с щастие. Постига се с нерви и пот и отнема страшно много време. Така че, ако не си щастлив, докато работиш по твоята земна мисия – не се е и очаквало. Ако беше лесно, всеки щеше да е сбъднал мечтите си. Дълбоко в себе си обаче, знаеш какво искаш. Въпросът е: Удовлетворен ли си от това, което направи днес, за да го постигнеш?

Защото, мисля, че животът не се измерва в моментите, които спират дъха ти, а в степента, до която си постигнал това, на което си способен.*

*Което не означава да спрете да минавате за по бира през Skaptobara. Все пак трябва да се срещате и с хора. 😉

Сподели тази статия със своите приятели, за да вдъхнови и тях. 

Picture credit: Damian Gadal


Автор: Ангел Иванов

Ангел Иванов
Още докато учи в AUBG (aubg.bg), Ангел основава първата студентска ежедневна онлайн медия AUBG Daily (www.aubgdaily.com). След като завършва, той работи като продуцент във филмовия отдел на Chouchkov Brothers (www.ch-bros.com), а през ноември 2013 отваря Skaptobara (www.skaptobara.com) съвместно с колеги от AUBG. През 2015 Ангел става партньор в Purple Rain Film Distribution и основава своята продуцентска компания HandPlayed (www.handplayed.co).