Страхът от провала – приятел или враг?

(Даниела М. Пфабиган, асистент-изследовател във факултета по психология във Виенския университет, говори за страха от провала от гледната точка на невронауката и съветва стартъпите как да го използват в свое предимство.)

Над  90 процента от стартъпите в областта на технологиите се провалят. Звучи ли ви познато? Вероятно да. Тази статистика често стои надвиснала като мрачен облак над главите на множество млади предприемачи. Да, бъдещето на повечето (технологични) стартъпи е несигурно; да, много от тях се страхуват и от най-малката възможност за провал; и – да, много от тях наистина се провалят. Но се оказва, че самият страх от провала не е задължително нещо лошо. Даниела М. Пфабиган, асистент изследовател в Отдела за социална, когнитивна и афективна невронаука във Виенския университет, обяснява защо.

Мозъкът и стресовата реакция

Когато е изправен пред провал, дори и пред най-малката възможност за него, човешкият мозък започва нещо, наричано „стресова реакция”. „Мозъкът се опитва да подготви човека да се справи с перспективата за провал и един от начините за тази цел е да стартира стресова реакция”, обяснява Пфабиган. Тази реакция води до състояние, в което „вниманието на човека е фокусирано, цялото тяло е нащрек, като идеята е, че тази [физиологична реакция] може да накара човека да се справи по-добре.”

С други думи, първоначалната стресова реакция, предизвиквана от страха от провал, всъщност е полезна, тъй като тя физически подготвя човека да се справи възможно най-добре в конкретната ситуация. Например, „[…] поради тази подготовка мислите по-бързо”, казва Пфабиган. Извличането на неща от паметта също работи значително по-добре. Един въпрос обаче има нужда от отговор:

Защо изобщо ни е страх от провала?

За да разберем, „е най-добре да започнем с малко обяснения за еволюцията”, изтъква Пфабиган. „Някога, през Каменната ера, когато хората са били изправени пред провал, това са били ситуации, застрашаващи живота.” Простичко казано, хората не са могли да си позволят да се провалят, защото алтернативата на провала била смъртта. „Мисля, че първоначалното еволюционно средство било да се предизвика тази стресова реакция, […] която е еволюирала, за да ни помогне да се спасяваме от животозастрашаващи ситуации.”

В наши дни провалът обикновено (и слава Богу) не е животозастрашаващ. И все пак хората често се сблъскват със социалната оценка, допълва Пфабиган. Т.е., действията и решенията на хората почти постоянно са подложени на разглеждане, било то от близки приятели, професионални контакти или напълно непознати хора. В света на предприемачеството нещата не са по-различни.

За човек със стартъп перспективата неговият бизнес да се провали е една от тези ситуации, в които социалният им имидж е под заплаха. Затова се очаква страхът от провал да доведе до стресова реакция.

„Когато изпиташ тази страхова [или стресова] реакция, тя винаги е придружена от някакво негативно влияние, така това фокусиране на вниманието и подготвяне за неизвестното има известна цена – и тази цена [води до това], че човек не се чувства много добре”, обяснява Пфабиган. Важното е „тази страхова реакция да бъде краткотрайна, [което означава, че] когато „животозастрашаващата” ситуация се реши, отново да се почувствате добре.” Тъй като обаче предприемачите се налага непрекъснато да бутат своите стартъпи напред, страхът от социална оценка е много постоянен, подчертава Пфабиган.

Социалното и другите напрежения върху предприемачите

Като става дума за социално възприятие, Пфабиган повдига един очевиден, но важен въпрос: няма двама души, които да реагират еднакво на стресираща ситуация. Важна подробност е, че някои хора се тревожат повече за социалната оценка, и в частност – за негативната социална оценка, докато на други не им пука толкова за това какво мислят хората за тях”, казва Пфабиган. Възможно е, отбелязва тя, тъй като предприемачите работят по свои собствени бизнес идеи и се стремят да ги превърнат в успех, социалната оценка да не ги вълнува толкова много. Това обаче не може да се генерализира, признава тя.

Всеотдайността често е втора природа на предприемачите със стартъпи. Но при тази всеотдайност те често се захващат с повече, отколкото могат да поемат. Ако си в областта на технологиите и ти хрумне страхотна tech идея, трябва също така да знаеш и как се управлява бизнесът. По думите на Пфабиган: „Имаш експертен опит в една конкретна сфера, […] но добавяш и напрежението от други неща, за които не знаеш толкова много.”

Напреженията продължават да се трупат, когато предприемачите започнат да зависят от други хора, освен от самите себе си. „Ако инвестираш всичките си лични пари в един стартъп и той не потръгне, оставаш без нищо”, казва Пфабиган. Но все пак, „ако си убедил други хора да инвестират в теб и [твоя бизнес], тогава пък го има социалното напрежение от хората, които зависят от теб.” Да се научиш да се справяш с този вид напрежение в ранен етап е много важно, особено сред стартъпите, където залогът често е много висок.

„Задушаване от напрежението”

Високият залог е ключов фактор за това колко добре се справят хората с напрежението и със страха от провал. „Невронаучни изследвания са забелязали, че в ситуации с висок залог, при които още не си спечелил високия залог, но има перспектива да го спечелиш, може да действат два различни процеса, и тяхното взаимодействие може да доведе до влошена ефективност”, обяснява Пфабиган.

Това, за което тя говори, е феноменът, наречен „задушаване от напрежението”, който често се среща в резултат на прекомерно анализиране на действието в ситуации с висок залог.

От една страна, обяснява Пфабиган, в такива случаи хората често фокусират вниманието си почти изцяло върху един конкретен аспект от предстоящата задача. От друга страна изпитват състояние на висока вътрешна възбуда, при което развиват емоционална реакция за това какво би могло или ще стане, ако спечелят високия залог. „Това ги вкарва в неравновесно състояние на висока възбуда и фокусирано внимание. Взаимодействието на тези два процеса може, поне при някои хора, да доведе до влошена работа”, обобщава тя.

Как да се справяме със страха от провала?

Стартирането на бизнес определено не е лесна задача, тъй като много неща трябва да се свършат, а много други висят в неяснота. За да не бъдете погълнати от количеството работа от самото начало, Пфабиган съветва следното:

• Направете списъци с всички неща, които трябва да свършите;
• Запишете притесненията си и нещата, които мислите, че могат да се объркат.

Създаването на това обобщение може да спомогне да предвидите проблемите и да предприемете действия за решаването им навреме. В допълнение към това, предприемачите със стартъпи също така следва да се научат да работят по задачите и с потенциалните затруднения възможно най-ефикасно:

• Ако блокираш с даден проблем, остави го настрана и си намери разсейка.

Как ли? Насочи се към друг аспект на стартъпа. „Когато преминеш към друг аспект на проекта, проектът ще се придвижи напред и няма да бъде напълно блокиран заради едното нещо, което не се получава”, казва тя. Накрая Пфабиган изтъква необходимостта да:

• Разбери как наистина действа и какво означава стресовата реакция.

Предприемачите трябва да са наясно, че стресовата реакция, която форсира тялото да се стегне и пулсът да се ускори, е напълно нормална и трябва да се смята за физиологична подготовка за предстоящата стресираща ситуация. „Хората трябва да знаят, че тялото им не работи против тях, а със и за тях”, подчертава Пфабиган.

В крайна сметка най-важно е знанието: знанието, че когато се сблъскаш със страха от провал, можеш да се възползваш от реакциите, които мозъкът ти започва, и да ги използваш, за да превърнеш отрицателното усещане в положителен резултат.

Бел. ред – Тази статия е публикувана в партньорство с австрийското предприемаческо издание Inventures.eu.

Оригинален източник на статията: inventures.eu

Cover photo credit: inventures.eu