Предприемач в България. Защо не? – Свилен Рангелов

Съвместно с най-големия кариерен форум за българи с опит и образование в чужбина „Кариера в България. Защо не?”, осъществяваме рубрика, в която представяме българи, получили своето образование в чужбина и завърнали се в България, за да стартират бизнес тук.

В тази статия от поредицата ви представяме Свилен Рангелов – предприемач по призвание и икономист по образование. Завършва в САЩ, след което развива бизнес с мебели там. Впоследствие се завръща в България и започва да работи над стартираща компания, разработваща безпилотни карго самолети.

Научете повече от разговора ни в с него:

Кои са трите думи, които най-добре те описват?

Напоследък: брадат, очилат и напълнял. За щастие и трите са поправими, просто сега са ми други неща на главата

Какво си учил извън България и колко време прекара там?

Завърших Икономика в Davidson College, след което работих една година в САЩ, така че общо пет години прекарах в Щатите. Иначе съм работил по различни проекти извън страната.

С какво се занимаваш в момента, над какво работиш?

В момента правим един безпилотен карго самолет, който да може да носи големички товари (300-350кг) на по-големи дистанции. Всъщност другите в екипа го правят, а аз го хваля

Какво те накара да се върнеш в България и да започнеш работа по собствен бизнес тук?

Таймингът, но и нагласата. В колежа бях станал президент на инвестиционния клуб, имах оферти да работя в банки, но още от гимназията предприемачеството ми допадаше много повече от структурираната работа (thanks, Junior Achievement!). Има хора и хора. На някои им допада утъпканата пътека, докато аз избрах да рискувам и да помогна на един състудент. Отворихме офис на семейната му компания в САЩ и да внасяхме ръчно изработени луксозни мебели от Маракеш. Знаех, че това ще ми даде много ценен опит, защото е абсолютно встрани от конвенционалната пътека и по този начин само по себе си има голяма стойност.

Това беше и първият ми досег с логистиката и международната търговия, което години по-късно ми помага много за сегашния ми бизнес. Лошото беше, че няколко месеца след като стартирахме и тъкмо завъртяхме колелото със сделки, се спука имотния балон, а когато дойде криза, мебелите са точно последната грижа на всяко домакинство. Клиенти, с които имахме добри договори и които бяха големи бизнеси, един по един започнаха да фалират. Мебелите бяха първото, което пострада на Мейн Стрийт, след като банките изядоха шамарите на Уол Стрийт. Решихме да затворим американския офис и да прегрупираме в Мароко, но кризата стигна и дотам и в края на 2008-а  се върнах в България, „to weather the storm“, както се казва.

Смяташ ли, че България е добра дестинация за стартиране на бизнес? Защо?

България е страхотно място за развитието на услуги, насочени за външния пазар. Данъчната рамка, ниските разходи, както и гъвкавостта на самия тип работа, я правят привлекателно място за такъв тип бизнес. София става и все по-свързана – не е нито толкова скъпо, нито толкова времеемко да пътуваш до клиенти не само в Европа, но и в Азия и Африка. За продукти – също е ОК, но зависи много какво точно се произвежда.

Ако можеше да промениш един бизнес фактор в България, какъв би бил той? (фактори, които са пряко свързани с успешното развитие на един бизнес)

Не е случайност, че ИТ секторът в последните 10-15 години, буквално отникъде, стана огромна част от икономиката на България и най-вече на София. Говоря за града, защото колкото и да сме една държава, хората рядко се интересуват какво става на стотици километри от тях. Но според мен, не е хубаво всичко да е толкова струпано в един град. Добре е да се използват талантите на хората извън столицата също – така или иначе голяма част от ИТ фирмите работят като подизпълнители и ако те не могат да създават изнесени офиси, то кой? Знам, че някои от по-големите фирми вече го правят – имат офиси в Пловдив, Варна и т.н., така че явно не съм сам в мисленето си.

Говоря за ИТ секторът, защото за жалост почти всеки друг сектор няма шанс да се подобри с промяната на само един бизнес фактор. Нито е реалистично да „от-застроим“ морето, нито да се построят всички магистрали, които ни трябват за нула време. Градовете, през които не минават планираните магистрали и скоростни пътища, са обречени, държавата няма откъде да намери пари за тях, освен от ЕС, а ЕС не бърза за никъде. Инфраструктурата е кръвоносната система на всяка икономика – ако не стига кръв до някой орган, какво става?

Кои бяха предизвикателствата, които срещна в стартирането на бизнес в България?

Много хора се оплакват от администрацията, но не съм чул никъде по света някой да казва “Еха, нямам търпение да ида утре на гише XYZ”. Учудва ме например, как някои институции работят хем с електронен подпис, хем с дискети. Бях забравил звука на чегъртането на флопито, но скоро имах “шанс” да си го припомня. 

Какво би казал на българските студенти в чужбина?

Има различни типове хора. За някои конвенционалната пътека е ясна и утъпкана – колеж, корпоративна работа, може би MBA, после пак корпоративна работа и т.н. Има много възможности на всяко стъпало от стълбата и все повече, в този свързан свят, възможности за прескачане от една стълба на друга. Но все пак, ако учите в чужбина и искате да се развивате корпоративно, бих ви посъветвал да стоите на Запад (или в някой голям развиващ се пазар). България все пак формира по-малко от една хилядна от световната икономика и за която и да е корпорация сме ако не последна, то предпоследна грижа. Няма как тук да се развиете значително, каквото и да ви казват приятелите в Бизнес Парк-а.

За другия тип хора – тези, които не ги свърта в офис среда, които ги е ухапал предприемаческият “бъг”, България е добра тестова площадка. Разходите са ниски, а каквото и да си говорим за административни тежести, все пак сме член на ЕС и това надделява когато трябва.

В същото време бързоразвиващите се икономики също са вариант. Индия е феноменално място и ще задмине Китай по растеж до 5-10 години. Виетнам и Тайланд набират скорост, в Персийския залив се надпреварват да инвестират в индустрии, различни от петрола, а половината население на Африка е под 25 години и е 5(пет!) пъти повече отколкото преди 50 години. За Латинска Америка пък да не говорим. Глобално средната класа расте главоломно и с това и броят на потенциалните ви нови потребители и клиенти. Така че, елате в София и тествайте тук – заради фондовете като Eleven и LAUNCHub, се разви прекрасна екосистема за стартиращи бизнеси от най-различни сфери. Но не забравяйте и за останалия свят.

И като за финал какво би казал на хората, които имат идея за стартиране на бизнес?

Наскоро търсех една част за един двигател – казаха ми да я намеря в едикой си магазин на Ломско шосе. Докато го търсех, забелязах, че в рамките на има-няма 500 метра от една и съща страна на улицата имаше сигурно 5-6 магазинчета за бельо. Ломско шосе не е като Илиянци – да е борса, да са на едро или от различни производители, а хората да търсят избор – не, става въпрос за магазинчета които продават буквално едни и същи бели гащи по 5 лева и са разположени по 10-20 кв.м. на една и съща улица. Сега, първият предприемач сигурно си е направил преценката и е открил нуждата точно там да има магазин за бельо. Хайде да речем втория също го разбирам – сигурно се е диференцирал някак, например луксозно бельо. Но и до днес се чудя какво е минавало през главата на третия, четвъртия, петия и шестия “предприемач”.

Освен всичко друго, това показва, че всеки си има идеите, всеки си ги обича и държи до последно на тях, колкото и ирационални да са.  От тези шест магазина, пет нямат бъдеще. Но от шестима предприемачи, шест мислят, че те са шестия.

Аз лично не съм срещнал човек, който да няма идея за стартиране на бизнес – таксиметрови шофьори, продавачи, сервитьори, хора от държавната администрация – всеки, който съм заговарял неминуемо е споделял, че мечтата му е да отвори някакъв бизнес, само да му се получат нещата. И това е ключът – идеята не струва нищо. Фейсбук не е първата социална мрежа, Гугъл не е първата търсачка, дори iPhone не беше първият смартфон. Запретвайте ръкави и се хващайте на работа, защото работата и единствено работата има някакъв шанс да ви отличи от онези, които “ей сега” почват идеята на живота си.

Благодарим на Свилен за отделеното време! Пожелаваме му успех в разработката на безпилотни карго самолети!

Прочетете и останалите интервюта от поредицата: 

Предприемач в България. Защо не? – Ангел Георгиев

Предприемач в България. Защо не? – Кристиан Митов 

Предприемач в България. Защо не? – Невена Ганева