Социалното предприемачество привлича все повече талант, пари и внимание. Но заедно с нарастващата му популярност идва и по-малко сигурност относно това какво точно представлява и прави един социален предприемач. В резултат вече най-различни дейности се наричат „социално предприемачество”. Според някои по-общият термин е за добро, но ние смятаме, че е време за по-конкретна дефиниция.
Въпреки че потенциалните ползи, предлагани от социалното предприемачество, са ясни за мнозина от хората, които насърчават и финансират тези дейности, е необходимо реално определение на това какво правят социалните предприемачи, за да постигнат възвръщаемост от такива мащаби. Всъщност, ние бихме казали, че дефиницията на социалното предприемачество днес е всичко друго, но не и ясна. Така че социалното предприемачество включва толкова много неща в себе си, че се е превърнало в огромна палатка, в която се събират всички видове социално полезни дейности.
Предприемачески характеристики
Всяка дефиниция на термина „социално предприемачество” трябва да започне с думата „предприемачество”. Думата „социално” просто модифицира „предприемачество”. Ако предприемачеството няма ясно определение, то модифицирането му със „социално” няма да постигне особено много. Затова нека погледнем някои от характеристиките на предприемача.
Предприемачът е вдъхновен да промени статуквото. Предприемачите може да бъдат мотивирани за това, тъй като са недоволни потребители или защото изпитват съчувствие към недоволните потребители. Понякога те са така завладени от възможността да променят нещата, че в тях гори силно желание да разрушат статуквото.
Предприемачът мисли креативно и разработва ново решение, което драматично се отклонява от съществуващото. Той не се опитва да оптимизира съществуващата система с малки промени, а вместо това намира изцяло нов подход към проблема. Веднъж вдъхновен от възможността и постигнал креативно решение, предприема преки действия. Вместо да чака някой друг да се намеси или пък да се опитва да убеди друг да реши проблема, предприемачът предприема преки действия, като създава нов продукт или услуга и риск ги придвижи напред.
Предприемачите демонстрират смелост в процеса на иновация, носят теглото на риска и се изправят очи в очи, понякога неведнъж, с провала. Това често изисква от тях да поемат големи рискове и да правят неща, които според другите не са разумни или дори са невъзможни.
Последно, предприемачите имат силата на духа да доведат своите креативни решения до плодотворност и приемане от пазара. Никое предприемаческо начинание не се получава без спънки или неочаквани трудности и предприемачът трябва да може да открива креативни начини за заобикаляне на бариерите и предизвикателствата.
Разликата между предприемачите и социалните предприемачи
За да разберем какво отличава двата вида предприемачи един от друг, е важно да разсеем мнението, че разликата може да се припише само на мотивацията – че едните са стимулирани от парите, а другите – от алтруизъм. Истината е, че предприемачите рядко се мотивират от перспективата за финансови печалби, тъй като шансовете да изкарат много пари очевидно не са в тяхна полза.
Вместо това и предприемачът, и социалният предприемач са мотивирани силно от възможността, която са идентифицирали, преследват тази визия безотказно и получават голяма психологическа награда от процеса на реализиране на своите идеи. Без значение дали работят на пазар или в контекст с идеална цел, повечето от тях никога не са напълно възнаградени за времето, риска, усилията и капитала, които влагат в своето начинание.
Пазари, които лесно могат да си позволят новия продукт или услуга VS. Широкомащабни, трансформиращи ползи за обществото
Ние вярваме, че критичната разлика между предприемачеството и социалното предприемачество се крие в самото предложение за стойност. За предприемача предложението за стойност е организирано да обслужва пазари, които лесно могат да си позволят новия продукт или услуга и така е създадено да генерира финансова печалба. От самото начало очакванията са, че предприемачът и неговите инвеститори ще извлекат известна лична финансова облага. Печалбата е задължителното условие за устойчивост на всяко бизнес начинание.
Социалният предприемач обаче, нито очаква, нито организира с цел да генерира значителни финансови печалби за своите инвеститори – предимно филантропски и правителствени организации (Omidyar Network, Skoll Foundation, Ashoka и др.) – или за самия себе си. Вместо това социалният предприемач се стреми към стойност, под формата на широкомащабни, трансформиращи ползи, които или да се полагат на значителен сегмент от обществото, или на обществото като цяло.
Примери за известни социални предприемачи по света: Blake Mycoskie (основател на TOMS Shoes), Muhammad Yunus (Основател на Grameen Bank), Scott Harrison (Основател на Charity Water) и други. Ще посветим специална статия на значими социални предприемачи. Следете ни в социалните мрежи.
Социалното предприемачество не означава „глад“
За разлика от предложението за стойност на предприемача, което предполага, че пазарът може да си плати за иновацията и дори да осигури значителна печалба на инвеститорите, предложението за стойност на социалния предприемач се цели към недообслужени, пренебрегнати или в много неравностойно положение части от обществото, които нямат финансовите средства или влиянието да постигнат трансформативни ползи самостоятелно.
Примери за социално предприемачество, което генерира печалба са компаниите: Grameen Bank, TOMS Shoes, Seventh Generation и други.
Работата на социалния предприемач е да разпознае кога част от обществото е в безизходица и да предостави нови начини за изход от нея
Социалният предприемач идентифицира и решава социалните проблеми в големи мащаби. Както бизнес предприемачите създават и трансформират цели индустрии, социалните предприемачи действат като агенти на промяната за обществото, като грабват възможностите, пропуснати от другите, за да подобрят системите, да създадат и разпространят нови подходи и да разработят устойчиви решения, които създават социална стойност.
За разлика от традиционните бизнес предприемачи, социалните предприемачи преди всичко целят да генерират „социална стойност” вместо печалба. И за разлика от множеството организации с идеална цел, тяхната работа е насочена не само към непосредствени, малко-мащабни ефекти, но към дългосрочни промени с голям обхват.
Работата на социалния предприемач е да разпознае кога част от обществото е в безизходица и да предостави нови начини за изход от нея. Той намира какво не действа добре и решава проблема, като променя системата, разпространява решението и убеждава цели общества да извършат подобрения.
Идентифицирането и решаването на социални проблеми в големи мащаби изисква всеотдаен човек с визия и решителност да упорства и при най-неблагоприятни условия. В крайна сметка социалните предприемачи са вдъхновени да произвеждат измеримо въздействие, като отварят нови пътеки за маргинализираните и неравностойните, и отключват пълния потенциал на обществото да извършва обществени промени.
Тази революция на социалното предприемачество фундаментално променя начина, по който обществото се организира и по който подхождаме към обществените проблеми.
Кажете ни, в коментарите, за предприемаческите каузи със социална насоченост, за които знаете в България. Изразете мнението си и споделете мислите си.
Прочетете още: Социално предприемачество в България – от хората за хората