Начало / All / Как българин учи 8-годишния си син да бъде предприемач

Как българин учи 8-годишния си син да бъде предприемач

Как българин учи 8-годишния си син да бъде предприемач

Оги и Вито

Предприемачът няма пол и възраст, той има свободен дух и широк мироглед, има страст и иновативна идея.

Преди известно време на популярно нетуъркинг събитие за предприемачи в София (Silicon Drinkabout), се запознахме с Огнян Христов. Оги, както ще го наричаме тук, от първия момент ни грабна с две неща – историите за своя син Вито, който проявява различни предприемачески инициативи, макар само 8-годишен  и начините, по които таткото подкрепя сина си в тези инициативи.

Историята ни се стори интересна и след срещата ни решихме да я разкажем и на вас…

Предизвикваме ви, родители! Вадете лист и химикал, записвайте и се забавлявайте с малките! : )

Привет, Оги, разкажи ни малко повече за себе си!

Здравейте, аз съм Оги, баща на 8-годишно момченце Вито, както и съпруг на най- прекрасната жена на света – Дияна. Занимавам се с животозастраховане, където често се сблъсквам с некомпетентност относно финансовата култура на хората. Това ме провокира да се замисля и да предприема мерки спрямо (тогава) 6-годишния ми син, създавайки детския сайт, базиран изцяло на опита ми като родител, където да споделя постигнатото и с други родители.

Каква е целта ти при работата с Вито?

Парите в съзнанието на хората са проблем, а всъщност не би трябвало, защото те са едно успешно решение на човечеството за улеснение на живота ни. За съжаление обаче, всяко нещо има две страни, а хората са го подхванали откъм по-трудната. Искам синът ми да няма този „проблем”, искам да знае какво са парите, как се печелят, как се управляват, как се харчат и пестят, какво може да се постигне с тях, за да се наслаждава пълноценно на живота си.

Ако вместо пари за да си купим хляб заменяхме труда си, обувки или кухненски шкаф, така би било доста по-трудно за нас да получим това, от което имаме нужда? Добре че са те, за да ни улеснят, а това, че не знаем какво да правим с тях е отделен въпрос.

Как започна всъщност?

Веднъж вкъщи на гости ни беше едно момиченце, приятелче на Вито. Те си играеха. Явно той е искал да удвои 5 лева и ги беше нарязал на парчета. В първия момент реших да се карам, но после си дадох сметка, че няма да има ефект, по-добре да му обясня, че не това е начинът, от този момент тръгна всичко.

От къде е подходящо един родител да започне финансовото образование на детето си?

От себе си – от там трябва да започне.

Трябва първо да образова себе си, а после да дава добър пример. Родителят е най-важният преподавател. Първите 7 години са от голямо значение за човешкото развитие – това е периодът на подражанието, тогава децата попиват и повтарят всичко, което виждат и чуват.
Веднъж наблюдавах в междучасието как Вито се държи на лавката. Осъзнах, че целта му е да се нареди на опашката, да извади пари и да плати, както правят големите – казват му социализация. Всички постоянно образоваме децата си финансово, но повечето от семействата го правят по грешния начин.

Хората смятат, че нивото на щастие се определя според това колко пари можем да похарчим. Парите са едно средство за обмяна. Ако става въпрос за кола, 100 лв нямат никаква стойност, но същата сума има стойност за дъвки.

Ако са неща които не разбираме, не можем да открием важността в тях.

Кога за първи път забеляза ефект от усилията си?

За първи път забелязах ефект, когато се опитвах да му покажа колко е скъпо в училищната лавка.

Накарах го да си направи анализ на това какви неща си купува с джобните, да провери цените на съответните продукти в различните магазини в квартала и да ги сравни с тези в училищната лавка. Драскахме чернови, белови и накрая се получи таблица с много интересен резултат. Цените в лавката бяха почти двойни в сравнение с останалите – в магазинчето зад блока, в кварталния супермаркет и т.н.

Разговора ни накрая изглеждаше така:

– Тате, то много скъпо в тая лавка, бе!

– Да, как така? Кажи защо, какъв е проблемът в цените?

– Ама как, тия нормални ли са в тая лавка! Ама аз повече от там няма да си купя нищо!

Решението да спре да пазарува от там беше изцяло на Вито.

Съветите ми към него завършват винаги по следния начин: ”Все пак не ме слушай, прави каквото решиш, моят начин на мислене е един – твоят друг”. Искам да насоча мисленето му, но не и да му казвам какво да прави, защото няма правилно решение. Дори и нищо да не правиш, пак ще сбъркаш. Аз съм женен човек и знам, че каквото и да направя, винаги съм виновен… 😀

Разкажи ни за предприемаческите пориви на Вито?

Продава мартеници при баба си и дядо си, продава си старите играчки пред блока. Веднъж минавах през провинцията, където беше при баба си и дядо си и му се обадих да се видим. Той дойде и ми каза да побързам, защото му оставало да събере още 1 лев и съм му пречел на бизнеса. Оказа се, че са взимали брошурите от супермаркета и ги продавали по 20 стотинки, за да си съберат за сладолед.

В моменти, в които той сам проявява инициатива как го насочваш, за да анализира къде може да се подобри?

Веднъж видял, че вали сняг и е студено навън. Помолил майка си да му направи чай в голямо количество, да му даде термос, на едно листче написал „топъл билков чай-50 ст.”, и отишъл на спирката да продава. Не беше успял да продаде нищо. Изглеждаше отчаян, обясних му, че това е хубаво, защото има възможност следващия път да успее, след като открие къде е сбъркал и кое може да подобри – това му е хубавото. Попитах го дали е искал да издържи докрай – „стана ми студено и се прибрах”, каза той. Супер! Обясних му, че сега знае, че другия път трябва да се облече по-добре, а по този начин ще увеличи шанса си за продажба. И отново беше мотивиран да пробва.

Това е предприемаческият дух – да помислиш какво не си направил добре и да пробваш пак.

Знаем, че в стремежа си да направиш детското финансово образование по-приятно семейно приключение, си създал настолна игра. Разкажи ни за детската игра и как се появи тя?

С мисълта за джобните и как да се справяме с тях, като исках да стане част от ежедневието му. Всичко в живота ни е избор. Избор е и как да похарчим парите си. Същото е и с с настолната игра, която направих – тя дава възможност за два хода с едно хвърляне на зара, като трябва да избереш да похарчиш пари или да положиш усилие, за да спечелиш пари. Победата в играта идва като събереш 50 лева. Целта е да си откриеш спестовна сметка в банката с печалбата.

Какво би посъветвал родителите относно финанси и предприемачество?

Добра предприемаческа инициатива е да прекарват повече време с детето си, да го допускат да бъде част от колектива. В повечето случаи родителите крият финансовите проблеми от децата и не си дават сметка, че отлагайки тези уроци, забавяме развитието на децата ни в свят, в който консуматорството е заело предна позиция.
Помогнете им да влязат в контакт с парите и да започнат да учат с отговорност и постоянство. Не е нужно дори някакво специално време, просто могат да го правят в супермаркета докато пазаруват. Ако можем да накараме децата да приемат идеята да бъдат предприемчиви още от ранна възраст, можем да променим всичко, което е проблем днес. Ще имаме деца, които разпространяват бизнеси, вместо да чакат правителствени помощи.

Също така смятам, че за да израсне едно дете щастливо и да се чувства пълноценно трябва родителите му да покрият тези три фактора:

1) Да прекарва времето си добре – да се забавлява и да играе
2) Да чувства, че е оценено – да получава похвали, когато полага усилие и постига резултати
3) Да чувства, че се развива – да вижда прогрес в опитите си.

 

Да живее детският предприемачески дух! – казваме ние от Entrepreneur.bg и ви предлагаме да прегледате www.7financial.com за повече съвети.
Оги става автор в нашия уебсайт, така че често ще срещате неговите статии на тема деца и финансова култура.

Споделете тази статия в социалните мрежи, за да вдъхнови повече хора. 


Автор: Жале Каплан

Жале Каплан
Жале е амбициозен „заек” в голямото семейство на предприемачеството, стажант в Entrepreneur.bg и студент по журналистика.Тя е привърженик на здравословното хранене, активния начин на живот и забавленията с готини приятели. Целта й е да се развие в писането, да отразява събитията по света и да се научи да свири на музикален инструмент. Жале вярва, че доброто ще надделее...
  • Гост

    Без да познавам хората, без да съм чел статията, само искам да споделя, че лицата на снимката показват доза арогантност и високомерие – от този тип, дето биха паркирали на тротоара и биха ти се развикали, ако им направиш забележка. Дано да съм сбъркал тотално и успех на всички предприемачи!

    • Оги

      Здравей, Гост! Напълно си прав, наистина така изглежда снимката.

      Удивително е! Повечето хора вземат решенията в живота без да познават и без да четат – както теб в този случай. Не познаваш хората на снимката и не си чел, но вече си взел решение за себе си, а и го предлагаш и на останалите. Прилича на ситуация, в която виждаш някой със скъпа кола и решаваш убедително, че това е един крадец, заради който половината свят гладува.

      Колкото по-информирани решения вземаме, толкова по-очаквани резултати ще получаваме. Всичко останало е хазарт, лотария, викай му както искаш.

      В случая решението ти е съвсем емоционално, от него няма полза, нито за теб, нито за останалите, едва ли на някой му пука. Все пак това е сайт за предприемачи, а не вестник „Лична драма“.

      Тъй като съм се посветил на животозастраховането, съм свикнал да бъда гонен и отблъскван от хора, които не ме познават и не знаят колко сериозен човек съм. Не се засягам именно защото знам, че постъпват така, просто защото не ме познават, а за дейността ми – защото не са чели и също не познават. Но когато ме опознаят, тогава пък се наслаждавам на истинска положителна оценка заради дейността ми и начина, по който си върша работата. Но не моментната снимка върши действията, а личността.

      А в крайна сметка е дейността, която при трудните моменти в живота на хората всеки се навърта наоколо, потърква ръце и пита: „Може ли да оправим сметката?“, а онзи гонения и отблъсквания е единствения, който идва и казва: „Вземи тези пари!“

      Този отговор не е оправдание или упрек, а насочване на вниманието към същественото в темата. Все пак темата не е реклама на вафли, за да има един красив татко и едно сладко детенце и хвърлени няколко хилядарки само за снимката, а идеи към родителите да изкарват повече време с децата си. Създаването и отглеждането на деца е първият и най-съществения човешки предприемачески проект от създаването на света и до днес. Изключително предизвикателство, по-отговорно от всеки друг бизнес.

      Поздрави!
      Оги (от снимката)