Начало / All / ДДС и защо да (не) ни пука за него

ДДС и защо да (не) ни пука за него

ДДС и защо да (не) ни пука за него

Надали има човек на света, който да не е чувал за ДДС. В бизнес средите, особено в България това е мръсна дума и много от фирмите и счетоводителите се плашат от този данък. В тази статия ще разбуним духовете и ще хвърлим светлина върху това що е то Данък върху добавената стойност и доколко трябва да се съобразяваме с него от гледна точка на предприемача. Предупреждавам, че не съм специалист счетоводител, нито имам икономическо образование, но споделям опита си като собственик и управител на фирма, регистрирана по ЗДДС от 5 години.

Що е то ДДС

Според Wikipedia: „Идеята за ДДС е предложена от немския индустриалист Вилхелм фон Сименс през 1918 г., но за пръв път е приложена от френския икономист Морис Лоре, изпълнителен директор на френската данъчна администрация през 1954 г. Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България през 1994 г. и в момента е 20 %. ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в цената на стоките.“

ДДС е един от основните механизми за финансиране на държавния бюджет, заедно с корпоративния данък и данъкът върху доходите на физическите лица.

Кога се начислява ДДС

Краткият отговор е – почти винаги, за всяка стока или услуга. Изключение правят износът на стоки и извършването на услуги по електронен път, които са с най-голям интерес за младите предприемачи.
За повече информация се консултирайте със счетоводител и тук.

Регистрация по ЗДДС

Регистрацията бива задължителна и по избор.

„Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.“

Задължителна е регистрацията на фирми и физически лица, които достигнат над 50 хиляди лева облагаем оборот за последната една година, като при достигане преди това (например на третия месец) също трябва да се регистрирате.

Можете да се регистрирате и доброволно, като това е най-лесно да става в началото, след регистрацията на дружеството, преди да са извършени разходи или генерирани някакви приходи.

Чисто практическите съображения за регистрация включват:

  • Доставчиците или клиентите са регистрирани по ДДС и издават или изискват фактури с начислен ДДС. Например риселър на софтуер или компютърно оборудване. Трябва да спазвате правилата на по-големите в бранша, ако искате да играете в тяхната игра;
  • Очаквате голям оборот или работите с много високи цени – например ритейл бизнес (кафе, цигари, алкохол в големи количества) или продажба на специализиран авторски софтуер;
  • Осъществявате внос или износ на стоки.

По мое мнение, всяко дружество е добре да бъде регистрирано по ЗДДС, освен ако не сте малко квартално магазинче. И дори там е спорно дали има ползва да нямате регистрация.
Отчетността се извършва всеки месец, чрез подаване на декларации към данъчната администрация. Към декларацията се подава и списък с покупките и продажбите. Обърнете внимание на счетоводителя си, ако предвиждате множество транзакции на ниска стойност, например 5000 месечни абонамента за допълнителна функционалност на мобилни приложения.

При положение, че тези транзакции са отделни, това ще изисква отделни фактури и въвеждането им в счетоводен софтуер (което обикновено се прави на ръка за съжаление) и може да увеличи разходите ви за поддръжка на счетоводството. Добре би било да намерите начин за консолидиране на тези транзакции в една по-голяма. Например, FastSpring (обработка на плащания) могат автоматично да издават фактури за вашите клиенти, а към вас плащането се извършва през определен интервал или след достигане на минимална сума.

Начисляване и приспадане на ДДС

Като продавач, вие почти винаги се налага да начислите ДДС, така че трябва да съобразите цените си с това. Ако желаете да вземете 100 лв. от дадена стока, тогава цената ще бъде 120 лв. Ако пък желаете да не преминавате психологическата граница от 100 лв. крайна цена, тогава ще вземете 83,33 лв. Веднъж продали стока или услуга, в края на месеца трябва да внесете събраното ДДС от крайния клиент към държавата. Имате право да възстановите ДДС за стоки и услуги, придобити от дружеството във връзка с извършване на дейността през същия период.

Кога трябва и кога не трябва да мислим за ДДС-то

Вероятно ще чуете от някои счетоводители: „гледай сумите по ДДС да са горе-долу равни“. Според мен това е пълна глупост. Вие работите, за да печелите повече отколкото харчите. Няма как начисленото и приспаднато ДДС да са равни! В крайна сметка тези пари се взимат от крайния потребител и отиват в държавния бюджет, няма как вие да ги задържите (приемаме, че сте изрядни предприемачи, нали!). От тази гледна точка не бива да мислите за това колко ДДС сте начислили.

От друга страна вие имате разходи, за които имате право да си приспаднете ДДС. При положение, че нямате приходи по ДДС, това може да стане само след ревизия. Много фирми не го правят, защото сумите са сравнително малки и защото не било добре да си предизвикваш сам данъчна ревизия – ненужно главоболие и бюрокрация. От тази гледна точка, трябва да мислите за разходите и приходите си предварително, за да можете да ги планирате така че да се засичат и уравновесяват когато това е възможно.

Други основни моменти, когато трябва да мислите за ДДС са:

  • Имате много приходи по ДДС, но нямате разходи по ДДС – например счетоводна къща, рекламна агенция, дори софтуерна фирма, където основните разходи са за заплати. Тогава ще имате да внасяте много ДДС към бюджета.
  • Имате разходи по ДДС, но приходите не са по ДДС – например услуги, които се извършват онлайн (програмиране, консултация) за клиенти от чужбина, при които ДДС не се начислява. Тогава трябва да мислите как да възстановите похарченото ДДС, ако разходите ви са големи.
  • Нямате регулярни приходи/разходи по ДДС, но работите с доставчици и високи цени – например риселър на оборудване или софтуер. При недобро планиране на изходящите и входящи фактури може да се окажете в ситуация, в която сте внесли ДДС към държавата, след това имате да възстановявате, но нямате приходи и се налага да се направи ревизия. Много лесно можете да изпаднете в такъв сценарий, ако клиентите плащат предварително, изпълнявате поръчката в даден срок и след това плащате на доставчика. В такъв случай е добре да разбиете плащанията на няколко части и да предвидите възможните забавяния, за да не увиснете с големи суми.

I am not an accountant

Както вече казах, не съм счетоводител! Съветвам всеки стартиращ бизнес да се запознае с основните  положения на финансовите закони (за обща култура) и да си намери добър счетоводител. Счетоводителят трябва да разбира естеството на вашия бизнес от гледна точка на очаквани приходи и разходи и да ви посъветва по какъв начин да минимизирате разходите по ДДС, а от там да максимизирате печалбата си.

Picture credit: Joan Venturoso

Автор: Александър Тодоров

Александър Тодоров
Александър Тодоров е open source хакер, технологичен ментор на студенти от HackFMI и сериен предприемач с разнородни интереси. Обича да пийва хубаво вино в приятна компания и да готви специални кюфтета :).
  • Clemenza

    Интересна статия, г-н Тодоров! Искам да Ви попитам дали сте сигурен в твърдението си за случаите, в които не се начислява ДДС? Имате ли опит от първа ръка?

    Издавал съм ред фактури към фирми от различни страни в ЕС за консултантски услуги извършвани по електронен път. Аз като лице, регистрирано по ДДС, начислявам данъка. Съответно по препоръка на моя счетоводител.

    Коментара не е израз на хейт или несъгласие, отправям реален въпрос, който ме вълнува.

    • atodorov

      Привет,
      моите фактури са със следното основание и до сега не съм имал проблеми:
      Основание за нулева ставка на ДДС: чл. 21 ал. 5 от ЗДДС

      но си спомням, че някои счетоводители, с които съм се консултирал не бяха единодушни по този въпрос. Все пак си мисля, че за 5+ години и отчитане всеки месец щяха да ме известят, ако имаше проблеми.

      • http://koev.bg/ Danail Koev

        Господа,

        Аз съм управител на счетоводна кантора, която обслужва предимно бизнеси от IT сферата и държа да отбележа, че материята с данъка върху добавената стойност и по-конкретно този на услугите съвсем не е толкова лека, колкото вероятно изглежда. В уравнението влизат много променливи, които няма как да бъдат обхванати в няколко абзаца…

        Clemenza, ето каква е ситуацията при Вас, в случай че услугите, които предоставяте, са действително консултантски, а Вашата фирма е регистрирана по ЗДДС само в България, и при равни други условия:

        1. Ако предоставяте тези консултантски услуги на данъчно незадължени лица (разбирайте физически лица, които не са self-employed), които са установени (разбирайте живеят) извън територията на ЕС и България, то НЕ начислявате ДДС, като основание за това е: чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 5 от ЗДДС.

        2. Ако ги предоставяте на данъчно задължени лица (разбирайте фирми и self-employed), установени извън ЕС и България, също НЕ начислявате ДДС, като този път основанието е: чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

        3. Ако предоставяте услугите на данъчно задължени лица, установени в ЕС и извън България, то също НЕ начислявате ДДС на основание чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2, но много важен пункт тук е да проверите валидността на техния VAT номер (тук: http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/?locale=bg). Ако нямат или не Ви предоставят валиден такъв, то горещо Ви съветвам да се разберете с тях, тъй като очевидно те не са спазили законодателството на тяхната страна и не са се регистрирали по техния ЗДДС. (За справка: чл. 97А от ЗДДС – всяка държава от ЕС има аналогичен член в нейното законодателство). Какво показва практиката досега, ако имате такъв случай: Или си начислявате и плащате ДДС, което по закон НЕ дължите, или рискувате да изпаднете в неприятни полемики с НАП, а след това и със съда.

        4. Ако клиентите Ви са физически лица (без self-employed) от ЕС и извън България, то сте длъжни да начислите ДДС, съгласно чл. 82, ал. 1.

        5. Ако клиентите Ви са от България (без значение физически лица или фирми), то отново сте длъжни да начислите ДДС, съгласно горепосочения член.

        Г-н Тодоров, бих Ви посъветвал отново да прецизирате типа и спецификите на Вашата дейност, предвид факта, че е имало колебания в мненията на колеги – счетоводители. Това, че никой (предполагам, че под „никой“ визирате най-вече администрацията) не Ви е известил, в никакъв случай не бива да означава, че всичко е изрядно. Можете да прочетете внимателно въпросния чл. 21, ал. 5 от ЗДДС и да ревизирате дали абсолютно всички фактури, които издавате, попадат в неговия обхват. Тоест дали всичките Ви клиенти са физически лица, установени извън България и ЕС и дали услугите, които предлагате са изредени в т. 2 от същата алинея. Обръщам внимание на дефиницията на електронните услуги, извършвани по електронен път, тъй като именно тя е причината за доста спорове, включително и съдебни. Можете да я откриете в параграф 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона.

        Надявам се да съм Ви бил полезен. Лек и успешен ден! :)

        • atodorov

          Мерси много за подробната информация.

        • Martin Anev

          Здравейте, относно точка 3.
          3. Ако предоставяте услугите на данъчно задължени лица, установени в ЕС и извън България, то също НЕ начислявате ДДС на основание чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2, но много важен пункт тук е да проверите валидността на техния VAT номер (тук: http://ec.europa.eu/taxatio….

          Ако, обаче, физическото лице фигурира в списъка със съответния си VAT номер, тогава ДДС се начислява, правилно ли разбирам?

  • atodorov

    Колеги,
    ето още нещо интересно по темата за ДДС-то в Европа и мястото на доставка:

    http://rachelandrew.co.uk/archives/2014/10/13/the-horrible-implications-of-the-eu-vat-place-of-supply-change/

    http://rachelandrew.github.io/eu-vat/

    Изглежда новите правила ще затруднят малките бизнеси и работещите на свободна практика затова проверете какво е вашето положение.