Начало / All / Да работиш над стартъп, притиснат от финансови (не)възможности

Да работиш над стартъп, притиснат от финансови (не)възможности

finansovi vazmojnosti

Едно е да правиш стартъп, друго е да го правиш точно в България и трето е да си достатъчно луд, че да напуснеш работа и университет, за да го започнеш. Това са думите, с които ще започна първата си статия за Entrepreneur.bg, а хората, които се припознават в тези думи, мога спокойно да нарека съмишленици, защото именно така започна моята история в света на предприемачеството.

Винаги съм бил привърженик на идеята, че човек трябва да опитва и да прави каквото обича, особено докато е млад, защото тогава рискът е минимален, а удоволствието, че правиш нещо свое – уникално.

Винаги съм уважавал и хората, които обичат да рискуват и под риск имам предвид да сложат всичко на масата и да кажат: раздавай! Това направих и аз, когато реших да стартирам.

Фактът, че правите стартъп в държава, в която финансовото положение е нестабилно, сам по себе си говори за това, че може да дойде един момент, в който да бъдете притиснати до стената. Поради това, че съм преминал през цялата гама от изпитания, искам да споделя малко от своя опит относно финансовата страна на идеята да се фокусираш изцяло в работата над своя стартъп.

Планирането на финансите

Първо е планирането. Ако не можете да планирате, то трябва задължително да имате човек в екипа, който е добър в това и да му се доверите. Ако сте решили да влезете all in, казано на покер жаргон, или да „заложите“ всичко, имате нужда от дългосрочен план за действие, в който да се опитате да предвидите възможните разходи. Повярвайте ми, те са много и винаги ще има нещо неочаквано, за което ви е нужен така наречения „буфер“. Буферът е вашата „застраховка“ за бъдещи изненади, т.е ако сте планирали разходи от 10 000 лева за следващите 6-12 месеца, то сложете буфер от 10-15 дори 20%.

Изпълнението на плана

Всички са ентусиазирани, екипът ви прелива от енергия, работите по 80-90 часа седмично и това ви доставя удоволствие. За жалост обаче, тази привидна хармония често бива последвана от абсолютен хаос, когато стане ясно, че сметките не са били правилни. В началото всеки човек в екипа (ако всички не работят и имат спестявания) разполага с пари и е спокоен – излиза, забавлява се и има разходи, които са нормални. Ако искате да успеете и не разполагате с много средства – внимавайте, говорете един с друг, мислете как да ограничите личните си харчове, защото за да успеете, е нужно да жертвате. Да жертвате част от личния си живот, част от забавленията, част от екскурзиите, а понякога е нужно да жертвате всички тези неща.

Когато кладенецът пресъхне

Истинският тест за това колко сте силни като характер и сплотени като екип идва тогава, когато кладенецът вече пресъхва, фактурите пристигат, а като добавим и битката за инвестиция, която невинаги може да бъде спечелена, нещата придобиват съвсем друг облик. Неслучайно споменах инвестицията, защото моето лично мнение е, че трябва да планирате оцеляването на вашия стартъп, като изключите потенциална инвестиция, т.е разчитате само на вашите средства, защото в противен случай това би довело до разминаване на вашите очаквания с реалното стечение на обстоятелствата.

Примерна ситуация:

Решавате, че имате нужда от 6 месеца за развитието проекта си до ниво, в което ще се включи инвеститор. Всеки от вас разполага със средства за да оцелее 5 месеца и вие базирате цялата си стратегия на факта, че очаквате да получите инвестиция на 5-тия месец. Следва логичен въпрос – ами ако не успеете? Пет месеца труд отиват на вятъра, хората се пречупват психически и ако няма кой да сплоти екипа – стартъпът ви се разпада, защото не сте преценили ситуацията в самото начало.

Избягвайте да правите дългосрочни догадки относно това, което очаквате да се случи. Опитайте се да валидирате тези догадки колкото се може по-бързо.

Малко по-горе споменах, че е нужно да жертвате. Ако не сте готови да жертвате и да излезете от комфортната си зона, не започвайте стартъп! Ако не сте готови да живеете месеци „на банички“, не започвайте стартъп! Голяма част от стартъпите се провалят поради факта, че екипът не е готов на всичко, за да успее.

Алтернативни варианти?

Разбира се не всичко е толкова зле, колкото изглежда на пръв поглед. Има начини, по които да компенсираме финансовите минуси, защото ако помислим извън рамките, винаги можем да намерим решение на проблемите си. Ето няколко идеи, свързани с начина, по който можете да стартирате:

Вариант 1: Супер е, ако всички сте луди и искате да сте all in, т.е всички напускате работа и целият екип се фокусира върху продукта, но това невинаги е необходимо. Помислете за вариант, в който 50% от тийма ви е фокусиран върху продукта, а другите 50% работят и по този начин подкрепят финансово останалите в екипа. При този подход е изключително важно да прецените кои роли в стартъпа е нужно да бъдат 100% отдадени и кои – не. Имайте ясно дефинирани условия, при които ще си делите парите по този начин, за да не се получи така, че едните работят, а другите харчат.

Вариант 2: Всички запазват работните си места и действате по проекта в свободното време и през почивните дни. Съдейки по това, което аз съм изпитал, това не е добър вариант. Точно след втория месец ще се молите този АД да приключи, когато в работата ви ви натискат и пренасяте нервите си в екипа. Този случай много зависи от това, което искате да реализирате, защото ако проектът не е труден за изпълнение, то може би е ОК да работите през weekend-a, без да рискувате работата си.

Вариант 3: Просто не разработвате целия продукт/услуга. Лично аз смятам да действам с този вариант при следващия си стартъп. Това, което се иска е следното: Сядате, развивате идеята, проучвате пазара и своите клиенти, правите план за действие, свързан с нейното изпълнение и отивате при инвеститор. Показвате му какво искате да направите, доказвате че екипът ви е правилният за реализацията, потенциалните ви клиенти имат реална болка и вие можете да я решите с вашия продукт. Това, от което имате нужда е инвестиция за осъществяване на продукта/услугата. Когато вземете инвестиция, напускате работа и се отдавате на 100% , като по този начин нямате притеснение, че ще ви свършат спестяванията и че финансовите проблеми биха разкъсали екипа ви.

Може би след тази статия ще се замислите: „Дали си заслужава да правя стартъп?“ Отговорът е – Твърдо ДА! Това, което ще научите при всички положения ще надхвърля вложените усилия, нерви и средства. Най-хубавото е, че при следващ опит ще сте подготвени за всички онези препятствия, които ще срещнете само ако се осмелите да започнете свой собствен бизнес.

Photo Credit

Автор: Живко Георгиев

Живко Георгиев
Живко Георгиев е технологичен предприемач и софтуерен инженер. Той определя себе си като щастлив човек, защото има възможността да прави това което иска, а именно да създава продукти, които правят живота на хората по-добър. Живко е заклет моторджия и фен на контактните и екстремни спортове.
  • http://testingagents.com/ Maria Eneva

    Браво, Живко за статията. Много ми харесва, че споделяш личния си опит. Лично аз бих искала да видя повече organically growing старт ъпи. Разбира се, инвестицията от VC е нещо чудесно, което отнема голяма част от стреса по време на разработване на бизнеса, но до колко е sustainable? Според мен финансовото „напрежение“ ни кара да правим умни избори как да харчим парите на старт ъпа си и да мислим за най-важното нещо: Return on Investment! След като осъзнах това, мисля че правя много по-добри избори в решенията си как да разраствам собствения си старт ъп.
    Поздрави,
    Мария

  • Zhivko Georgiev

    Здрасти Мими. Благодаря ти за положителната оценка! Реших, че е по-добре да споделя каквото съм научил за да може поне малко да помогна на младите предприемачи. Когато стартирахме Albiza ние влязохме All In буквално и това ми помогна да науча много. Отностно фондовете в БГ и финансовото напрежение: Да права си! И според мен причината се крие в това, че разполагат с прекалено малко средства, което ги кара да рискуват по-малко при инвестиция, а решат ли да инвестират малкото капитал ги кара да създават това напрежение. Разбира се и аз да бях инвеститор и мен щеше да ме интересува да си върна парите, но пък какво е живота ако не си готов да рискуваш 😉