Икономически индикатори: Как да ги разбираме и използваме

Едно от нещата, от които много от журналистите съзнателно или подсъзнателно се плашат, е журналистиката на данните или дейта на журналистиката. Числата наистина може да разкаже много интересни истории, но за да ги накарате да „проговорите“ е необходимо да се анализирате правилно.

Това е особено валидно за начина за работа с икономически индикатори. Те са много разнообразни и могат да бъдат изключително полезни както за подготовка на новини от финансовите репортери, така и за колегите им, които не са специализирани в конкретната тематика. Най-общо, когато говоря за икономически показатели, предвид имаме два основни вида – макроикономически (на държавно ниво) и микроикономически анализи (на фирмено ниво).

Икономиката на държавно ниво разглежда всички икономически показатели, сред които има информация за фискални финансови показатели, макроикономически индикатори, данни за брутен вътрешен продукт, инфлация, безработица, потребителска кошница, търговски баланс и много други.

На тяхна база се правят прогнози, както и разнообразни инвестиционни стратегии. тип информация дава възможност и за своевременни промени в тази политика, връзката с икономиката, и прякото влияние от страна върху развитието на държавата и бизнес цикъла.

Икономическите новини , публикувани от Националния статистически институт, са ценен информационен ресурс за разнообразни показатели. Някои от анкетните проучвания за потребителските икономически нагласи, проведени от института, представляват ценни ранни индикатори за потребителското доверие и инфлационните очаквания. Най-общо чрез тези новини държавното управление може да се ориентира дали върви в правилна посока или не.

Същото се отнася и до статистиката на Българската народна банка, която дава актуални и изчерпателни новини за динамиката във финансовия сектор. Новините за капиталовите пазари са силно повлияни от промяната на лихвените проценти, валутния курс и стопанския растеж. Също така статистиката на БНБ може да отчита и евентуални проблеми, които се налагат чрез регулации – например промяна при задължителните банкови резерви или изисквания към лидерите за ограничаване или увеличаване на кредитирането.